.

Да си творец означава да имаш определена нагласа спрямо света – вътрешния и външния, чиято точна композиция е невъзможна за деконструиране на отделни феноменологични компоненти, без да спре да бъде себе си.

Може би заради това въпросът „Какво означава да си творец?“ е обект на толкова много теории, от които дори най-вдълбочените са взаимно допълващи се, но никога съвместими.

За Джеймс Балдуин да си творец означава да си „нещо като емоционален или духовен историк“; за Джорджия О‘Кийф е да „направиш несъзнаваното си съзнато… и да държиш несъзнатото винаги отвъд себе си“.

За Албер Камю творецът е човек надарен с куража да създава опасно; за Е.Е.Къмингс с куража да бъдеш себе си. Вирджиния Улф е вярвала, че това изисква определена „способност да се шокираш“.

Към тези разсъждения за вътрешния живот на твореца допринася и австрийският художник и визионер Егон Шиле – артист, чиито рядко срещан гений и творчески кураж биват прекъснати от ненавременната му смърт на 28-годишна възраст от испанския грип, който отнема живота и на бременната му съпруга три дни преди неговия.

Изкуството не може да е модерно. Изкуството е вечно.

Телата имат собствена светлина, която изгарят, за да живеят: те горят, не са външно осветени.

Да ограничаваш творецът е престъпление. Все едно да убиеш покълващия живот.

През пролетта на 1912, след няколко изложби които скандализират Европа с eрoтицизма на Шиле, 21-годишният артист е арестуван за непристойно поведение и прекарва 24 дена в затвора в очакване на съдебния процес, по време на който съдията демонстративно изгаря една от рисунките му със свещ.

Обвиненията са свалени в последствие, но по време на престоя му в затвора, полицията обискира студиото му и конфискува стотици рисунки, които смята за пopногpафски.

Същото лято разтърсеният от преживяното Шиле мисли над това какво означава да си творец в свят, толкова често злонамерен към новите начини за виждане, които предизвикват статуквото и към виждащите, които приканват останалите да погледнат света през техните очи.

Човек трябва да наблюдава и преживява света с наивни, чисти очи, за да постигне Weltanschauung – жив култ.

Правилният тон е книга, с която някои харесват да се консултират, но е напълно безполезна в света; с други думи, има хора, които трябва да живеят чрез книги и такива, които съществуват чрез себе си; кои са по-добри? Това е ясно – малцина виждат слънцето, а всички останали трябва да четат романи и новели, за да осъзнаят най-накрая, че има светлина.

Десетилетия след като Киркегор настоява, че „истината винаги принадлежи на малцинството… защото малцинството е сформирано от тези, които наистина имат мнение, докато силата на мнозинството е илюзорна, сформирана от тълпи без мнение“, Шиле разсъждава над силата на визионерите, които винаги са малцинство.

Мнозината са тези, които зависят едни от други – хората. Малцината са преките лидери на света, защото се занимават само това, което е ново и са следователно неприятни; това би трябвало да е ясно. Отвъд това са борците – лидери.

Човек се бори срещу капитала и еснафите; големият дух желае да види малкия в също толкова големи размери, докато малкия дух иска да засенчи всеки малък дух около себе си.

Завиждайте на тези, които виждат красота във всичко по света.

Вярвам в безсмъртието на всички същества.

Ще стигна до такива крайности, че хората ще са обзети от ужас при вида на всяка моя творба на „живо“ изкуство.

Източник: brainpickings
Автор: Мария Попова
Преводач и редактор: Елена Чергиланова