.
Мирча Елиаде (1907–1986) е един от големите ерудити на миналия век. Роден в Румъния, живял и преподавал в редица страни по света, Елиаде е сред най-видните изследователи на историята на религиите.
Мирча Елиаде пише на френски и румънски, читателският интерес към книгите му е огромен, а многобройните му трудове са преведени на всички големи езици, самият той владее 8 езика: румънски, френски, немски, италиански, английски, иврит, персийски и санскрит.
Библиографията на Елиаде включва близо 1300 заглавия.
Колкото повече остарявам, толкова повече оставам с впечатлението, че пътуванията се извършват едновременно във времето и пространството. Един нов пейзаж, една непозната улица, едно събитие, без съмнение притежават своята свежест, своето очарование, но в същото време могат да събудят и безброй спомени и асоциации… Споменът за един поглед, разговор, за отдавна забравена мелодия… Понякога ми се случва да се почувствам „чужд“ на самия себе си и тогава съм много щастлив… Когато прекосявам географските пространство – познати или непознати – пътувам и във времето, и към миналото, и в собствената си история.
Във всяко скитане съществува риск да се загубиш.
Литературата, устна или писмена е дъщеря на митологията.
Митът отнема от човек страхът му, давайки му чувство за безопасност.
Когато при човек се появи усещането, че е загубил ключът към своето съществувание, когато повече не знае защо живее, то е изцяло религиозен въпрос, защото само в религията е отговорът на основния въпрос: какъв е смисълът на съществуването?
Самият мит не е нито добър, нито лош, не може да бъде оценен от морална гледна точка. Неговата функция е да дава модели и по този начин да придава значение на света и човешкото съществуване. Ролята на мита в структурата на цялото човешко съществуване е неизмерима.
Неизменната стойност на мита постоянно се потвърждава от ритуални действия. Възстановяването в паметта и повторното активиране на първоначалните събития помогнаха на примитивното общество да разграничи и запази реалността.
Каквото е станало в началото, може да се повтори в силата на ритуалното възпроизвеждане.
Познаването на митове означава да се доближим до тайната на произхода на всички неща. С други думи, човек научава не само как произхожда всичко, но и как да го открие и възпроизведе, когато всичко изчезне.
Митовете разкриват, че Светът, човекът и животът имат свръхестествен произход и история и че тази история е значима, ценна и образцова.
Какъв е светът, ако не е сън на духа?
Нито болка, нито страх, нито плахост – душата знае само проклетата безразсъдна радост.
Създаването на света е примерен модел за създаване на цял живот.
Раждането на чудовища е характерно за богините на земята.
Кърваво клане и канибализъм – характерна черта на архаичната богиня на плодородието.
Линията между противоположностите се изтрива, ако ги гледате в определена перспектива, доброто и злото губят смисъла си и се сливат с небитието в Абсолюта.
Може би всичко, което правим, се определя от робството на нашите сетива.
За да задоволи социалните си амбиции или научната си суета, човек може да приложи повече воля и енергия, отколкото е необходимо за постигане на истинската цел: лично спасение – спасение от нисшия живот, невежество и страдание.
Изглежда, че за архаичните общества животът не може да бъде коригиран, той може да бъде създаден само чрез завръщане към неговия произход.
Четенето като такова, като развлечение и средство за бягство от историческата реалност, е една от характерните черти на поведението на съвременния човек.
Колко безпомощни сме в думите в момента на твърде много радост или прекалено много мъка! Започвам да вярвам, че само дистанцията, само филтрите на паметта могат да предадат живота.
Смирението е само добродетел; но смиреният акт, изпълнен според примера на Господ, вече е акт на вяра и средство за спасение.
Каквато и да е причината за първата смърт, човекът стана човек и успя да изпълни специфичната си цел само като напълно осъзнаващ своята смъртност.
Змеят символизира Хаос, аморфно състояние, нещо, което не се проявява. Обезглавяването му означава да се извърши актът на творението, т.е. да се премине от потенциалното и аморфното към имащото форма.
За да се изцелите от времето следва да се „върнете назад“ и да се слеете с началото на Света.
Ако времето не придава никакво значение, следователно то не съществува.
Повторението придава на събитието реалност.
Светът е наистина свещен; но парадоксално, човек не може да види тази святост на света, докато не открие, че това е божествено изпълнение.
Ако една мъртва догма може да блокира пътя на живата любов, колко струва тази любов?
Мефистофел стимулира човешката активност.
Стихотворенията са добра прелюдия към любовта, особено когато есента е наоколо, създавайки възвишено настроение.
Дори в развитите общества мъртвите ще се разглеждат като пазители на тайни и пророчества, а поетичното вдъхновение ще бъде търсено близо до гробовете.
Винаги съм разделял хората на две категории: тези, които разбират смъртта като край на живота на тялото, и тези, които виждат в него началото на нов живот на духа.
Човек не може да създаде Бог против неговата собствена воля.
Човекът или по-скоро цялата човешка раса, е резултат от нейните собствени постъпки.
Всички ние сме безсмъртни, само трябва първо да умрем.
