.
Животът ни е низ от спомени – някои изпълнени с топлина и радост, други тежки и болезнени. Но каквото и да преживяваме, времето неизбежно носи забрава. Това може да звучи тъжно, но всъщност е един от най-милостивите аспекти на съществуването ни.
Често се вкопчваме в моменти, които ни изглеждат съдбовни. Опитваме се да ги задържим, да ги запазим непроменени в съзнанието си, сякаш без тях ще загубим част от себе си.
Но истината е, че дори най-значимите неща постепенно избледняват. Болката, която ни е раздирала отвътре, става по-поносима. Грешките, които са ни тежали, се размиват в хода на времето. Дори най-големите ни победи отстъпват място на нови стремежи.
Забравата не е слабост, тя е необходимост. Ако помнехме всичко с еднаква интензивност, животът би бил непоносим товар. Понякога трябва да оставим миналото да си отиде, за да направим място за настоящето. Понякога трябва да забравим, за да можем да простим – и на себе си, и на другите.
Но какво означава това за нас? Означава, че нищо не е толкова важно, че да ни задържа завинаги. Означава, че и най-големите тревоги, които ни измъчват днес, ще станат просто далечни сенки утре. Че хората, които сме загубили, ще продължат да живеят в нас не чрез болката, а чрез любовта, която сме изпитвали към тях.
И ако някой ден усетим, че нещо важно се изплъзва от паметта ни, нека не се страхуваме. Защото истински ценното никога не изчезва напълно – то просто намира нови начини да бъде с нас.
Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал:
Вижте още: Разбери – хората не атакуват теб, те водят битка със себе си