.

В света на музиката има творци, които променят начина, по който чуваме тишината. Има композитори, които превръщат болката в красота и самотата в безсмъртие. Сред тях, като свещ в здрача на романтизма, гори името Франц Петер Шуберт – геният, който написа музика, способна да разтопи дори най-студените сърца.

Роден във Виена през 1797 г., Шуберт е бил дете на музиката още преди да произнесе първите си думи. Той расте в скромност и лишения, но с душа, препълнена с мелодии. Светът около него е сив, а неговата вселена – ослепително цветна. Докато други търсят вдъхновение в шумните салони и аристократични зали, Шуберт го намира в тихия шепот на природата, в тъгата на човека, в крехкостта на живота.

Неговите песни („Lieder“) превръщат поезията на Гьоте, Мюлер и Хайне в жива емоция. В тях чуваме дъха на самия Шуберт – срамежлив, чувствителен, жаден за любов и разбиране. В прочутия „Зимен път“ (Winterreise) усещаме студа не само на сезона, но и на човешката самота. А в „Аве Мария“ – топлината на вярата и прошката, които надживяват времето.

Творчеството му е едновременно молитва и изповед, радост и отчаяние. Във всеки негов акорд живее човекът – с всичките си слабости и величие.

Животът на Шуберт е кратък – само 31 години, но през това време той създава над 600 песни, девет симфонии, десетки камерни и клавирни произведения. Той пише не за слава, а защото не може да не пише.

Приживе остава почти незабелязан. Бедността е негов постоянен спътник, а болестта – неговата сянка. И все пак, нито отчаянието, нито несгодите успяват да убият онова, което живее в него – вярата в красотата.

След смъртта му светът разбира какво е изгубил. Неговата музика започва да озвучава векове, да вдъхновява поети, композитори и мечтатели. Шуберт става гласът на човешката чувствителност, символът на искреността в изкуството.

Музиката е езикът, който всички разбират, но никой не може да преведе.

Музиката е божествено изкуство – тя идва от сърцето и говори на сърцето.

Където думите свършват, започва моята музика.

Създавам, защото не мога да не създавам.

Тъгата е моята муза, а любовта – моят вечен копнеж. Да страдаш и да обичаш – това е смисълът на човека. Светът е красив, защото е тъжен.

Аз съм само един звук, който търси своята хармония.

Аз не пиша музика – тя просто преминава през мен.

Истинската красота никога не крещи.

Най-чистата песен е тази, която идва от болката. Болката ме научи да чувам красотата. Да живееш за изкуството е и благословия, и проклятие.

Музиката е най-чистият образ на човешката душа.

Аз пиша за душата, не за ухото.

Който обича, вече е композитор на своето щастие.

Не се страхувам от смъртта – тя е просто нова тоналност.

Ако желаете да закупите книгата на Хари Голдшмид „Франц Шуберт“ напишете ни лично съобщение в Месинджър на следния линк: https://www.facebook.com/chetioshte

Ако желаете да разгледате целия Каталог за редки книги на БиблиоОбмен, кликнете на картинката: