.
Човек не е онова, което му се случва. Човек е онова, което реши да направи със случилото се. Съдбата е просто извинение за тези, които се страхуват да изберат. Най-лесно е да вярваш, че всичко е предначертано, че морето те носи накъдето си поиска. По-трудно е да хванеш руля и да продължиш напред, дори когато бурята реве като звяр.
Свободната воля е привилегия, но и бреме. Всеки избор отнема нещо. Когато решиш да вървиш, губиш всички пътища, по които не си тръгнал. Когато кажеш „да“, убиваш всички „не“, които можеха да съществуват. Винаги губиш нещо, но поне знаеш, че решението е било твое.
Човек трябва да живее така, че да не се страхува от последствията. Да не се буди нощем, чудейки се дали е могъл да направи друго. Да не търси виновни. Никой не може да избяга от собствения си избор.
Някои казват, че всичко е написано предварително. Глупости. Какво тогава правим тук? Защо се борим? Ако животът беше само изпълнение на вече начертан план, защо тогава сърцето ни се свива всеки път, когато трябва да решим?
Свободната воля не е комфорт. Тя е постоянна битка. Понякога е тихо мълчание, когато светът крещи. Понякога е юмрук, понякога е само една крачка напред, направена с треперещи ръце. Но винаги е движение.
Не се страхувай да изгубиш. По-страшно е да стоиш на брега, да гледаш морето и да се чудиш какво би станало, ако беше заплувал. Човек може да бъде победен, но никога не е наистина загубил, докато не се откаже да избира.
Животът не ти дължи нищо. Не ти дължи любов, успех или щастие. Но ти дължи едно – правото да решиш. Това е единственото, което никой не може да ти отнеме. Всичко останало е съдба.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
