Днес компетентността не е задължителен елемент на властта - ЕРИХ ФРОМ

.

Пример за разликата между притежателния и битийния модус е упражняването на власт на базата на авторитета.

Главният момент се изразява в разликата между притежавам авторитет и съм авторитет.

Почти всеки от нас упражнява власт поне на някакъв етап от живота си.

Който възпитава деца, налага властта си – независимо дали желае, или не, – за да ги предпазва от опасности и да ги напътства в различни ситуации.

В патриархалното общество за повечето мъже жените са също обект на авторитарно отношение.

Мнозинството от членовете на едно бюрократично, йерархично организирано общество, каквото е нашето, упражняват власт, с изключение на хората на най-ниско обществено стъпало, които са само обекти на властта.

Нашето разбиране за властта, в съответствие с единия или другия начин на съществуване, зависи от това как възприемаме думата „власт“ – достатъчно широк термин, стигащ до пълна противоположност на значенията, като например „рационална“ и „ирационална“ власт

Рационалната власт се гради върху компетентност и стимулира развитието на човека.

Ирационалната власт се гради върху силата и се изразява в експлоатация на подчинените.

В най-примитивните общества, където основните източници на съществуване са ловът и събирането на храна, власт упражнява лицето, което по всеобщо признание е компетентно да се справи със задачите.

Върху какви качества почива компетентността, в голяма степен зависи от конкретните обстоятелства.

Най-често тези качества включват жизнения опит, мъдростта, великодушието, сръчността, самообладанието и смелостта.

В много от първобитните племена не съществува постоянна власт. Такава се установява само при необходимост.

Властта се упражнява от различни представители в различните сфери – при воденето на война, при религиозни ритуали или уреждане на спорове.

Когато качествата, върху които почива даден авторитет, изчезнат или отслабнат, той престава да упражнява и самата власт.

Сходна форма на власт може да се наблюдава сред много общества на примати, в които компетентността често се утвърждава не с физическа сила, а с качества като опит и „мъдрост“.

Привеждайки красноречиви резултати от един експеримент с маймуни, X. М. Р. Делгадо (1967) доказва, че ако доминиращото животно изгуби дори за миг качествата, съставляващи неговата компетентност, то тутакси губи и властта.

Властта, упражнявана от индивид с битийна ориентация, се основава не само на умението му да изпълнява определени обществени функции, но зависи и от същността на самата личност, от степента й на развитие и цялостност.

За такива личности се казва, че внушават авторитет и не е нужно да заповядват, да заплашват или да подкупват.

Обликът на тези високоразвити индивиди – а не толкова действията или думите им – издава на какво е способен самият човек.

Именно такива авторитети са били Великите Учители на човечеството; подобни индивиди, дори недостигнали чак толкова висока степен на съвършенство, могат да съществуват на всички образователни равнища и сред представители на различни култури.

Всичко опира до възпитанието.

Ако самите родители бяха по-издигнати и по-последователни, едва ли щеше да съществува противопоставеност между авторитарния и демократичния подход във възпитанието.

Детето се нуждае от авторитет с битийна ориентация и затова охотно го приема, но, от друга страна, се съпротивлява срещу натиска или пренебрежението на хора, които с поведението си доказват, че самите те не са полагали усилията, които изискват от подрастващите.

С появата на йерархически организирани общества, които са и много по-големи, и по-сложни от обществата, в които хората се препитават с лов и събиране на храна, властта, основана на компетентността, отстъпва място на властта, основана на общественото положение.

Това не означава, че упражняващият власт е непременно некомпетентен, но компетентността не е задължителен елемент на властта.

Независимо дали става въпрос за властта на монарх, чиято компетентност се определя от случайно обусловени генетични качества, или за безскрупулен престъпник, узурпирал властта чрез убийство или предателство, или, както често се случва в модерните демокрации, за хора, придобили власт благодарение на своята фотогенична външност или на паричните суми, които са изразходили за предизборната си кампания – във всички тези случаи между компетентността и властта е възможно да липсва каквато и да било връзка.

Сериозни проблеми възникват и в случаите, когато властта почива отчасти върху компетентност: един ръководител може да се окаже компетентен в една област и некомпетентен в друга – например един държавник може да притежава качества, необходими за воденето на война, а да се окаже неспособен в мирновременни условия; или началник, който в началото на кариерата си е честен и смел, може да загуби тези качества, не устоявайки на изкушенията на властта; напредналата възраст или здравословни проблеми също могат да доведат до различни видове деформации.

Накрая, трябва да се има предвид, че за членовете на едно малобройно племе е много по-лесно да преценят поведението на лице, облечено във власт, отколкото за милионите хора в нашето общество, които познават кандидата само по изкуствения образ, наложен от специалистите по връзки с обществеността.

Независимо какви са причините за загубата на качествата, задължителни за съответния вид компетентност, в повечето по-големи и йерархично организирани общества протича процес на отчуждаване на властта.

Реалната или приписваната първоначална компетентност се прехвърля към униформата или към титлата на авторитета, който олицетворява властта.

Или, с други думи, ако облеченото във власт лице носи съответната униформа или има съответната титла, то тези външни признаци на компетентност заместват реалната компетентност и определящите я качества.

Кралят – да използваме тази титла като символ на властта от подобен тип – може да е глупав, порочен или зъл, т.е. във висша степен да е негоден и некомпетентен да бъде владетел, но властта да му принадлежи.

Докато има титлата, се предполага, че притежава и качествата, които го правят компетентен.

Дори кралят да е гол, всички вярват, че е облечен в разкошни одежди.

Фактът, че хората приемат униформите и титлите за реални признаци на компетентност, не е безпочвен.

Онези, които притежават символите на властта и извличат изгода от това, притъпяват реалистичното, т.е. критичното мислене у поданиците си и ги принуждават да вярват в заблуди.

Но за всеки, който си е дал труда да се замисли над това, са прозрачни машинациите на пропагандата и методите, с помощта на които се потиска критичното мислене, известно му е колко покорен и податлив на внушения става разумът, промит с банални фрази, и как замлъкват хората, загубили независимостта си и престанали да вярват на очите си и на собствената си преценка за нещата.

Веднъж приели заблудата, те стават слепи за действителността.

из „Да имаш или да бъдеш“

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Защо за мнозина свободата е мечтана цел, а за други-опасност – ЕРИХ ФРОМ