Nick Cave & The Bad Seeds издадоха най-новия си студиен албум „Ghosteen“.

Седемнадесетият по ред албум е двоен.

Самият Ник Кейв обяснява:

Песните от първия албум са децата. Тези от втория – техните родители.

„Ghosteen“ е последният от трилогията , която започна през 2013 г. с „Push the Sky Away“ и продължи със „Skeleton Tree“ от 2016 г.

Който вече е чул албума, е разбрал, че зад всяка от песните се прокрадва сянката на вероятно най-голямата трагедия в живота на австралийския музикант – смъртта на 15-годишният му син Артър, също както беше и в „Skeleton Tree“.

Но в него има нещо ново и съществено – приемането на болката от загубата.

The Guardian нарече албума „Най-красивите песни, които той някога е записвал…“

Гласът му, по-богат от всякога, успява да се противопостави на депресията с емпатия и надежда.

Във възраст, в която певците започват да губят част от своя гласов диапазон, изглежда, неговият става все по-широк, а откровеността му успява да достигне и до най-свитото сърце.

Ник Кейв определя албума като ембиънт от „фентъзи истории за любовта, загубата и приемането.“

Освен че е произведение с висока художествена стойност, „Ghosteen“ може да бъде използаван и като ценен инструмент по тежкия път към преодоляване на болката от загубата на любим човек, повече от която и да било книга за самопомощ.

Защото не се обръща към разума, а директно към чувствата.

If I could move the night I would
And I would turn the world around if I could
There’s nothing wrong with loving something
You can’t hold in your hand
You’re sitting on the bed
Smoking and shaking your head
Well there’s nothing wrong with loving things
That cannot even stand