.
Италианското кино има своите легенди, но малцина носят в себе си толкова обаяние, чар и неподправена романтика, както Джулиано Джема. Роден на 2 септември 1938 г. в Рим, той израства в бедно семейство, но със сърце, пълно с мечти. Още от малък обича рисуването, спорта и сцената – сякаш предопределен за голямо бъдеще.
Джулиано започва като каскадьор в римските студиа „Чинечита“. Красивото му лице и атлетичната му физика не остават незабелязани и много скоро получава първите си роли в исторически продукции и приключенски филми.
Истинският пробив идва през 60-те години, когато Джема става икона на жанра „спагети уестърн“. Под артистичното име Монтгомъри Уд той влиза в ролите на безстрашни стрелци и романтични герои, които покоряват не само Европа, но и целия свят. Филми като „Пистолет за Ринго“, „Връщането на Ринго“, „Денят на гнева“ и „Ангел с оръжие“ го превръщат в любимец на милиони зрители.
Джулиано Джема е не само талантлив актьор, но и човек с топло сърце и благородна душа. Известен е с това, че никога не е позволявал на славата да го промени – остава скромен, дружелюбен и винаги усмихнат. Мнозина го наричат „рицарят на киното“, защото умее да съчетава сила и нежност, смелост и човечност.
Джема е обичан не само като актьор, но и като художник и скулптор. Творбите му носят същата страст и романтика, които той предава чрез героите си. През 2013 г. актьорът напуска този свят след трагичен инцидент, но оставя след себе си богатство от роли, изкуство и спомени, които никога няма да избледнеят.
Джулиано Джема остава вечният романтичен герой на италианското кино – човекът, който превърна всеки филм в история за любов, чест и смелост. Неговото наследство е не само в лентите, но и в сърцата на зрителите, които и днес го помнят с обич.

Животът е като филм – важно е да изиграеш ролята си достойно.
Киното е приключение, но най-голямото приключение е самият живот.
Любовта е най-големият сценарий, който животът пише.
Сцената е храм, където актьорът изповядва душата си.
Всеки филм е ново пътешествие, нова любовна история с публиката.
Истинският герой не е този, който побеждава другите, а този, който побеждава себе си.
Славата е красива, но временно явление. Човек остава със своите дела.
Най-важното в живота е да обичаш това, което правиш.
Уестърнът ме научи, че понякога мълчанието говори повече от думите.
Да гледаш залез в пустинята е по-велико от всяка награда.
Не съжалявам за нищо – защото всяка грешка ме е направила по-силен.
Да бъдеш обичан от хората е най-голямата награда.
Рицарството не е в меча или в револвера, а в сърцето.
Никога не подценявайте усмивката – тя е най-силното оръжие.
Да бъдеш актьор е привилегия – да бъдеш човек е дълг.
Най-красивите дуели са тези на сърцето.
Да живееш без изкуство е като да яздиш кон без седло.
Музиката на Мориконе беше пулсът на моите филми.
