.

Когато се опитваме да определим какво е едно нещо, често прибягваме до описанието на неговата форма, материал или произход. Но колкото повече се вглеждаме, толкова по-ясно става, че нито външният вид, нито веществото, от което е съставено, са достатъчни, за да изчерпят неговата същност.

Една чаша може да бъде стъклена, керамична или метална, но това, което я прави „чаша“, е фактът, че служи за пиене. Същото важи и за ножа, чиято идентичност е в неговата способност да реже, а не в дръжката или стоманата. В този смисъл можем да кажем: идентичността на всяко нещо се съдържа в неговата функция.

Тази мисъл ни отвежда далеч отвъд предметите от ежедневието. Още Аристотел разглежда същността на всяко същество през неговата „енделехия“ – вътрешна цел или завършеност, която се реализира чрез функция. За растението това е да расте и да се развива; за животното – да се движи и възпроизвежда; за човека – да мисли, да съзнава и да действа морално.

Идентичността е онова, което нещото е, само доколкото то изпълнява своята роля в реда на битието.

Но ако идентичността зависи от функцията, възниква въпросът: какво се случва, когато функцията се изгуби или се измени? Една счупена чаша престава ли да бъде чаша? Ако не може вече да служи за пиене, тя се превръща в парче стъкло – нова вещ с нова функция или най-често в боклук – нещо без функция.

Така промяната на функцията променя и самата идентичност. Това наблюдение важи не само за предметите, но и за социалните роли. Учителят е учител, докато преподава; лекарят е лекар, докато лекува. Загубата на функция е и загуба на идентичност, което може да доведе до усещане за празнота и безсмислие.

В този контекст е важно да разграничим функцията като външно предписание от функцията като вътрешна същност. Нещо може да бъде принудено да изпълнява роля, която му е чужда. Човек може да бъде превърнат в инструмент за нечии интереси и тогава неговата истинска идентичност остава потисната.

Да бъдеш себе си означава да откриеш собствената си функция – както наложената отвън, така и произтичащата отвътре. Ето защо толкова често свързваме въпроса за идентичността с въпроса за призванието.

Функцията не е статична, тя може да се развива и разширява. Един и същи човек може да има различни функции в различни моменти от живота си – дете, приятел, родител, професионалист, гражданин. Идентичността се променя заедно с функциите, които изпълняваме, но остава цялостна дотолкова, доколкото тези функции са взаимно съгласувани и изразяват едно и също ядро на личността, и са синхронизирани с останалите членове на обществото.

Противоречието между тях често води до разкъсване на идентичността – когато, например, професионалната роля изисква поведение, което противоречи на моралните убеждения.

Ако погледнем природата, виждаме същия принцип. Пчелата е пчела, защото събира нектар и произвежда мед. Реката е река, защото тече и дава живот. Слънцето е слънце, защото свети и топли. Ако тези функции изчезнат, нещата губят своята идентичност. Затова можем да кажем, че функцията е не само част от същността, тя е самата същност в действие.

И все пак, човекът се отличава от всичко останало. Неговата функция е функция в развитие – на всеки следващ възрастов етап, функцията се променя. На 40 години функцията ти не е същата, както когато си бил на 20.

Да не знаеш каква е функцията ти в света означава да не знаеш кой си. Затова въпросът за идентичността при човека винаги е въпрос за смисъла. Какъв е моят принос? Каква е ролята ми в живота? 

В този смисъл, идентичността на човека е в способността да открива и създава смисъл, да превръща живота си в процес на самореализация. Човекът не е предопределен само да бъде лекар, учител или артист; той е предопределен да бъде търсещ и творящ, да намира нови функции и чрез тях да се разкрива.

Идентичността не е само етикет, а живо действие. Чашата е чаша, докато служи за пиене. Пчелата е пчела, докато събира нектар. Човекът е човек, докато търси и създава смисъл. Функцията е сърцето на идентичността – и именно чрез нея всяко нещо намира своето място в света.

Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал:

автор: Магдалена Верен