.

Иля Репин е руски художник, живописец, майстор на портрети, исторически и битови сцени. Той е една от водещите фигури в движението Передвижници.

Репин е роден на 5 август 1844 г. в град Чугуев, Харковска губерния. От 13-годишна възраст учи живопис. През 1863 г. постъпва в Художествената академия в Петербург. Учи успешно и през 1869 г. е награден с малък златен медал за картината „Йов и неговите приятели“. През 1872 г. получава голям златен медал за картината „Възкресението на дъщерята на Иаир“. По това време той счита за свой учител Иван Крамской.

„Йов и неговите приятели“

По време на своето пътешествие по Волга през 1870 г. рисува много етюди и ескизи, по някои от които рисува за великия княз Владимир Александрович картината „Бурлаки на Волге“, завършена през 1873 г. Тази картина, изобразяваща тежкия труд на бурлаците, влачещи баржа, прави силно впечатление на публиката и критиците.

Създал е най-много портрети на Лев Толстой – 12 бр. Получава стипендия за обучение в чужбина, като по време на това обучение той преминава през 1873 г. през Виена и Италия до Париж.

Там се сблъсква с импресионизма и среща Едуар Мане. След като не успява обаче да се наложи и не намира добро отношение в Парижкия салон със своята картина „Парижко кафене“, две години преди изтичнето на стипендията, той се връща в Русия, като решава да се върне към руската тема. В Париж последно рисува картината „Садко“, от която остава недоволен.

„Садко“

В периода 1894 – 1907 г. той е професор-ръководител на майсторския клас в Художествената академия. Съвременният наследник на Императорската художествена академия в Санкт Петербург се казва Санктпетербургска художествена академия „Иля Репин“ в чест на Иля Репин.

Човекът без убеждения е глупак, а без принципи – безполезен и нищожен.

Такава е съдбата на полуобразовните народи, такава е и съдбата на личностите: те винаги робуват на по-просветените и се преструват, угаждайки на господстващите вкусове и установените положения.

И при гениален талант само великите труженици могат да постигнат абсолютно съвършенство в изкуството. Скромната способност да се трудиш е базата на всеки гений.

Различаваме два типа гении в изкуствата на всяка епоха. Първият гений е новатор: той дава началото на нов вид изкуство, притежава качествата на изобретател и често остава непризнат; това е самобитна натура от висша степен; човек на големите крайности, той открива епохата. Вторият гений е всеобхватна натура, способна да изрази изкуството си и своето време в неговата цялост; неговите оценки са плод на голяма подготовка – той завършва епохата така, че никой след него да не може да продължи по този начин.

Нашата задача е съдържанието. Лицето, душата на човек, драмата на живота, впечатленията от природата, нейният живот и смисъл, духът на историята – ето това са нашите теми. Нашите бои са оръдието, те трябва да изразяват нашите мисли, нашият вкус са не изящните петна, той трябва да изразява настроение на картината, нейната душа, той трябва да намери и хване всеки зрител, като акорд в музиката.

Нужна е специална подготовка, за да разбереш плодовете на науката и да им се наслаждаваш – никой не би оспорил това. Почти същото може да се каже и за музиката. Кой не е виждал скуката от Бетовен, изобразена върху лицата на хора с примитивен вкус и никакъв интерес към музиката? Случвало ми се е да давам за пример платна на Рембранд, Веласкес и Тициан и насреща си да виждам ококорени очи, които не могат да повярват на думите ми, че това са забележителни произведения на живописта.

Най-благотворната и полезна за човечеството идея бързо се превръща в божие наказание за един народ, ако е прокарана по принуда от правителство на зависима държава.

Човек може да е безсмъртен благодарение на изначалната си любов към свободата.

„Иван Грозни убива сина си“

„Портрет на Лев Толстой“

„Свети Николай Мирликийски спасява трима невинни от смърт“