.

Жак Атали е френски икономист и писател. Придобива известност през 1981 г. благодарение на високото си положение, което заема в обкръжението на президента на Франция Франсоа Митеран.

През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие.

В книгата си от 2006 година „Кратка история на бъдещето“, публикувана у нас от издателство Рива, той дава отговор как ще изглежда светът през следващите петдесет години.

Наблюдение, надзор ще бъдат ключови думи в бъдещето.

Първо ще се появи хипернаблюдението. Технологиите ще позволяват да се знае всичко, от произхода на стоките до движението на хората, което в по-далечно бъдеще ще има важни военни последици.

Миниатюрни датчици и микрокамери ще бъдат инсталирани на всички обществени места, а после – и в частните домове, в офисите, и накрая – в самите номадски предмети (мобилни телефони и др. преносими дигитални устройства), така че да се проследяват движенията; телефонът вече позволява комуникация, както и локализация на този, който го ползва.

Биометричните данни (пръстови отпечатъци, ирис, форма на ръката и на лицето) ще позволяват проследяване на пътниците, работниците, потребителите. Безброй анализиращи машини ще дадат възможност за наблюдение на здравословното състояние на тялото, на ума или на дадена стока.

Номадският предмет ще може навсякъде да бъде локализиран. Всички данни, които той съдържа, включително образи от всекидневието на всеки, ще бъдат складирани и продавани на специализирани фирми и на обществени или частни полицейски служби.

Личните данни за здравето и уменията на индивида ще се съхраняват и актуализират в частни бази данни, които ще дават възможност за организиране на прогнозни тестове с оглед на превантивни действия. Дори домашният арест чрез дистанционно наблюдение на осъдения постепенно ще измести затворите.

Вече нищо няма да остава скрито и дискретността, необходимо условие за социалния живот, ще стане безпредметна. Всеки ще знае всичко за всички; обществото ще изпитва по-малко чувство за вина и ще проявява по-голяма толерантност.

До вчера забравата носеше угризения, утре прозрачността ще ги заличава. Любопитството, основано на тайната, също ще отмре, за голямо нещастие на жълтата преса. Известността – също.

Малко по-късно, към 2050 г., пазарът няма д се задоволява само с организиране да дистанционно наблюдение. Масово произвеждани изделия ще позволяват на всеки да самоналюдава собствената си законосъобразност: ще се появят персоналните средства за наблюдение. 

Машините ще дадат възможност всеки – фирма или гражданин – да наблюдава потреблението си на енергия, вода, суровини и пр., както и да самонадзирава спестяванията и имотите си.

Тези машини ще доведат до спечелване на допълнително „животовреме“. Още днес огледалото, везната, термометърът, алкохолният тест, тестовете за бременност, електрокардиографите, безброй датчици измерват различни показатели, които сравняват с контролна стойност, наречена „нормална“, и посочват съответствието или отклонението от нормата.

Новите технологии ще развият тези преносими средства за наблюдение – благодарение на нановлакната в дрехите ще бъдат вградени компютри, които допълнително ще минитюризират персоналните средства за самонаблюдение на телесните показатели.

Подкожни електронни чипове непрекъснато ще записват стойностите на сърдечния ритъм, кръвното налягане, съдържанието на хоестерол. Свързани с различни органи микропроцесори ще следят отклоненията от нормата. 

Миниатюрни камери, електронни сензори, биомаркери, нанодвигатели, нанотръби (микроскопични датчици, които могат да се имплантират в белодробните алвеоли или в кръвоносните съдове) ще дадат възможност на всеки непрекъснато или периодично да измерва функционалните показатели на организма си.

В сферата на образованието и информацията също ще се появят инструменти и програмни продукти за самонаблюдение на знанията ни и съответствието им с приетите стандарти. Те ще се използват за проверка на знанията: номадската вездесъщност на информацията ще се превърне в непрекъснат контрол на знанията.

За известнен период от време само лекарите и учените (които участват в създаването и експериментирането на тези средства за самонаблюдение) ще имат право да ги използват.

Но с времето тези прибори ще се миниатюризират, конструкцията им ще се опрости и те ще се произвеждат масово, така че себестойността им ще намалее и те ще станат общодостъпни въпреки съпротивата на специалистите, които ще държат на монопола си над тях.

Наблюдението ще придобие автономност и номадски характер. Всеки с увлечение ще си купува нови и нови датчици: страхът от физическо увреждане и от невежество, масовото разпространение на номадските предмети, растящото недоверие в медицинските и образователните професии, вярата в непогрешимостта на технологиите ще разкрият огромни пазари пред новите прибори.

Застрахователните компании, загрижени за рисковете на клиентите си, ще насърчават тази търговия и дори ще изискват от клиентите си доказателства, че използват персонални средства за самонаблюдение.

Лекарите ще бъдат изправени пред нова ситуация – ще трябва да се справят със случаи и болести, които не биха били диагностицирани преди появата на новите прибори; учените ще играят консултантска роля сред потребителите.

И така, отново ще станем свидетели на превръщането в масова стока на една услуга, този път обществена. Всичко, което се разработва от няколко десетилетия насам в тази насока, ще бъде доведено до край. И всеки ще се превърне в надзирател в собствения си затвор.

Успоредно с това индивидуалната свобода ще достигне до своя пароксизъм, поне в сферата на въображаемото.

След средствата за самонаблюдение ще се появят – вече се появяват – тези за саморемонт, които ще коригират грешките, открити от персоналните средства за наблюдение. Сред първите форми на саморемонта са индустриите на козметиката, грима, модата, диетологията, фитнеса, естетичната хирургия.

Застаряването на населението ще засили нуждата от тези услуги. Механизмите за саморемонт ще се вграждат в изкуствени системи, в машините, мостовете, сградите, автомобилите, домакинските уреди, номадските предмети. 

В по-далечно бъдеще микропроцесорите, които ще се изработват от органични материали, а след това – от биоматериали, ще „ремонтират“ тялото. Ще отпускат лекарства на определени интервали, а микрокапсули, въведени в кръвния поток, ще откриват и предотвратяват развитието на раково заболяване, ще се борят срещу стареенето на мозъка и на тялото.

Ако се открият генетичните механизми на зависимостта, ще стане възможно блокирането на техните прояви. Един ден ще бъдат възможни дори вътрешноклетъчни манипулации, позволяващи възстановяването in vivo на човешките органи.

Освен с тези предмети всеки ще иска да разполага с услуги и принадлежности, необходими за последния му земен път: остойностяването на времето ще включва и пускането на пазара на средства за вечен живот.

Подобно на „индулгенциите“, продавани едно време от Църквата, пазарът ще предлага услуги като самоубийство, смърт под медицинско наблюдение, замразяване, а по-късно машини, организиращи имитация на агония, полусамоубийства, експериментално преживяване на полусмърт, екстремни преживявания без гарантирано връщане към живота. (Вижте: Самоубийство в капсула – в Швейцария вече е възможно – бел. ред.)

В още по-далечно бъдеще напредъкът на невронауките ще позволи използването само чрез мислено действие на знания и инфорамция от външни бази данни, без да е необходимо складирането им в нашата памет. Бионични протези, включени директно в мозъка, ще прехвърлят мост между знанията, ще произвеждат представи, ще дават възможност за пътуване, учене, фантазиране, общуване с други умове.

Вече е възможно преместване на курсора на екрана чрез мислен образ, предаван на компютъра от електронен имплант в двигателния кортекс. Това дава възможност на болен от тетраплегия да напише 15 думи за една минута само чрез предаване на мисълта и да ги изпрати по електронната поща.

Телепатията също вече е реалност. В бъдеще тези процеси ще дават възможност за нови форми на директна комуникация чрез мисълта, за усъвършенстване на процеса на усвояване и за творческа дейност в мрежа. 

Разрастването на пазара в полицентричния свят ще следва посоката на тези технологии и също ще отслабва ролята на държавата. В началото големите компании, ползващи хиляди специализирани фирми, ще оказват натиск върху медиите и ще използват рекламния шантаж, за да насочат избора на гражданите. след това ще обезсилят държавата.

Всеки миг, използван за нещо друго освен за потребление или трупане на предмети за отложена консумация, ще се смята за загубен. Офисите, заводите, работилниците ще се ликвидират, а хората ще консумират от дома си, докато работят, играят, учат, докато се информират или самонаблюдават.

Понятието „пенсионна възраст“ ще изчезне; превозните средства ще се превърнат в търговски обекти; болниците и училищата ще отстъпят мястото си на центрове за продажба и следпродажбен сервиз на средства за самонаблюдение и саморемонт. 

Колкото по-сам живее човек, толкова повече той ще консумира, ще се самонаблюдава и ще се развлича, за да се пребори със самотатата си. Поради непрестанно увеличаващата се индивидуална свобада, поне привидно след появата на средствата за самонаблюдение, всеки ще се смята отговорен за своята лична, професионална и частна сфера, ще следва привидно само собствените си желания и нормите, фиксиращи изискванията на собствения му живот.

Вижте още: В ШВЕЦИЯ ЗАПОЧНАХА ДА СИ ИМПЛAНТИPAТ ЗEЛEНИТE CEPТИФИКAТИ С МИКPOЧИПОВЕ