. БАЛАДА ЗА ЕДИНАКА Изсмука слънцето снега от урвите. Пропъди на веявиците воя. Дъхти на пръст, на размразена пръст, на корени, на злак, Вълчице моя! Усещаш ли? В земята бродят сокове. По жилите пробягват жадни тръпки. Бъди добра – не ме оставяй сам, сред нощите ме мамят чужди стъпки. А идат нощи, нощи! Неочаквано замайват … Продължете с четенето на Балада за единака – ДОБРИ ЖОТЕВ