.

Изпращаме година след година трудна.
И лъжем се, че новата ще бъде чудна.
Не зная на какво дължи се тази вяра?
Като човекът стана по-жесток от звяра.

И допускаме да бъдем разединени.
Не е ясно що тече веч в нашите вени?
За нищо вече никой пет пари не дава.
Не мисли, не чува, не вижда. Оглупява.

И става част от план за унищожение.
Духовно, морално, човешко падение.
Социално, икономическо, културно.
Атакуват ни безпардонно, нагло, бурно.

И ограничават ни толкова брутално,
но приемаме всичко това за нормално.
Та нали живеем за да консумираме,
да потребяваме, даже да умираме,
на всичко сме готови за туй желание,
дявола дори гледаме с обожание.

Мрачно бъдеще чертаем за децата си.
Нехаем и не почитаме правата си.
Участници сме във все по-голяма каша.
Цялата отговорност за това е наша.

Не е важно вaкcиниpaн ли си или не,
а да разбереш, че тъй светът върви на зле.
И как слушаме толкова лоши особи?
На шепа алчни хора станали сме роби.

Безумия безропотно изпълняваме.
Да ни въртят в порочен кръг позволяваме.
А надеждите за здраве и добър живот
са в отхвърлянето на безправния хомот.

В осъзнаването, че човекът е щастлив,
жив и здрав в света свободен, мирен и красив.

ГЛЕДАМЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ С ПРИМИРЕНИЕ

Никой няма право да ни принуждава.
Може само да ни информира.
Видно е – държавата не ни спасява.
Само задължава, репресира.
/Как това от нас не се разбира?/

И работят ни по доста тънка летва.
Конспираторско е да се мисли.
Върху здраво мислещия тегне клетва.
Слепи сме за силите нечисти.
/Мъчно пиша върху тези листи… /

Няма как да се спасим поединично.
В робската среда няма свобода.
Всичко стана толкова цинично.
Заровили сме в пясъка глава.
/Насочихме един към друг гнева. /

Не искаме да чуваме, да виждаме.
Избираме уж малката злина.
В лъжите толкоз здраво се зазиждаме.
Допускаме голямата беда.
/А на властта такава е целта./

На здравия се гледа с подозрение
и стадото му вика: „Будала“.
Държавите налагат разделение.
Приемаме го просто ей така.
/Приятелите вече са врага./

Защитените с вaкcини се страхуват.
Къде е логиката на това?
Виpyсът не спира да върлува.
И няма край нечестната игра.
/Рогатият в света се разигра./

Но кой ти гледа истината и честта?
Всеки гледа себе си – това е.
Да, няма и следа от справедливостта.
Все по-тежко ще е, то се знае.
/Кой от нас на злото вижда края?/

Вярвам, че доброто ще възтържествува
и към нас добра ще е съдбата.
Достойният човек ще просъществува
и на Небето, и на Земята.
/Важни са делата и душата./

И НЕКА НЕ СМЕ ТОЛКОВА ЗАСПАЛИ!

Правото ни на избор е свещено.
То е Божие, неприкосновено.
И най-важно е това да разберем:
Без туй право по-добре е да умрем.

Парламенти, правителства, държави
работят против туй да бъдем здрави.

Политически, финансов интерес
налага принуда, психоза и стрес.

Убеждават всеки неваксиниран,
че с ваксината той ще е брониран,
дори подкупват го с парици жалки,
тъй както в предизборни залъгалки.

А на ваксинирани казват така:
„Малко са ви и три дози засега“.
Мили хора, що за дяволска игра?
Нека да потърсим Божата искра!

Тя не е в погазената свобода,
в неправдите, в нарушените права.

Човек не иска много, само малко.
Но даже то отказва му се, жалко.
Много ли е нормално да живеем,
с достойнство, чест, морал да се засмеем?

Да кажем НЕ на лъжи и омраза,
на таз наложена гадна зараза
от едни безсърдечни „либерали“.

Моля ви, нека не бъдем заспали!
Със здрав разум и дух свободолюбив
човекът се чувства заслужено жив.
Божия е всяка воля човешка.

Да се погази… Непростима грешка.
Никой не бива за миг да прощава
на този, който нагло принуждава.