.

Този страх най-често възниква в жени, които по един или друг начин са били наранени в миналото – може би емоционално отхвърлени, неразбрани, критикувани или принудени твърде рано да поемат отговорности, да бъдат „силни“.

Такива жени развиват вътрешен защитен механизъм:

„Ще покажа най-доброто от себе си, за да бъда приета, но няма да разкрия всичко, защото ако ме видят в цялата ми уязвимост, може да ме отхвърлят или наранят.“

Как се проявява това?

  1. Изграждане на „публичен образ“:

    • Ти вероятно се стараеш винаги да бъдеш възприемана като компетентна, осъзната, интелигентна, добре балансирана.
    • Показваш част от вътрешния си свят, но това е обикновено „премерено“ – разкриваш дълбочина, но в рамките, които можеш да контролираш.
    • Внимателно подбираш какво споделяш, за да избегнеш риска някой да те помисли за „слаба“ или „хаотична“.

  2. Потискане на моменти на слабост:

    • В трудни моменти може би казваш „Добре съм“, дори когато вътре се разпадаш.
    • Рядко търсиш помощ спонтанно – предпочиташ първо да премислиш, да си „събереш“ емоциите и чак тогава да споделиш с най-доверените си хора.
    • Това създава усещане за самота – другите те възприемат като „силна“, а ти отвътре може би често искаш просто някой да те приеме цялата – с ранимостта, колебанията, страховете ти.

  3. Трудност в изграждането на напълно спонтанни връзки:

    • При среща с хора, които не разбират дълбоките пластове на твоята душа, може да усещаш дистанция и да не позволиш по-близък контакт.
    • Създава се усещане, че връзките ти често са на едно „интелектуално“ или „духовно“ ниво, но рядко достигат до онова ниво на пълна близост, където можеш да се „срутиш“ пред някого и да знаеш, че той ще остане.
    • В любовта това може да доведе до избор на партньори, които ти се възхищават, но не винаги успяват да „видят“ и обикновеното, ранимо момиче в теб.

Какво всъщност се случва вътре в теб?

  • Двойственост: Едновременно искаш да бъдеш разбрана, обичана цялостно, но същевременно се страхуваш, че ако покажеш всичко – тревогите, объркванията, уязвимостта – може да разочароваш хората, които ценят „силната“ ти страна.
  • Изтощение: Поддържането на този „образ на стабилност“ понякога води до вътрешно изтощение, защото трябва постоянно да „държиш фронта“, вместо просто да бъдеш.
  • Желание за спасител: Понякога може би копнееш за човек, пред когото няма да има нужда да играеш тази роля. Човек, който ще види и сълзите, и хаоса, и силата – и ще остане.

Как това влияе на връзките ти?

Повърхностни връзки: Връзките с хора, които виждат само твоя „публичен образ“, често остават повърхностни. Те те харесват, но не знаят истинската ти същност.

Неравнопоставени връзки: Ако си с партньор, който постоянно те възприема като „силната“, можеш да попаднеш в капан, където винаги си „даващата“, а не „получаващата“.

Бавно изграждане на доверие: При среща с човек, който е потенциално способен да те види цялостно, може да ти отнеме дълго време да му се довериш. Той трябва да мине през всичките ти пластове, за да стигне до истинската ти същност.

Как да се работи с този страх?

Разреши си да бъдеш уязвима.
Сподели нещо дребно, което ти е трудно, дори когато ти се струва, че „не е важно“. Понякога това е най-голямото доказателство за близост.

Проверявай вътрешния си глас:
Когато усетиш, че искаш да покажеш сила, запитай се: „Наистина ли трябва да съм силна сега, или мога да бъда просто човек?“

Търси партньор, който приема цялата ти същност:
Не е нужно винаги да те разбират перфектно, но трябва да има хора, които те обичат и когато си слаба, и когато си силна.

Открий, че любовта не идва само от това да „даваш“:
Истинската любов е равнопоставен обмен. Понякога даването е да позволиш на другия да те носи. Твоята сила е красива, но тя е още по-красива, когато върви ръка за ръка с уязвимостта. Истинската близост не се изгражда, когато си перфектна. Тя се случва, когато някой види разплаканите ти очи и все пак каже: „Оставам.“

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Любовта не е цел, а естествено състояние на душата