.
Любовта е първичната сила, която движи вселената. Тя е пулсът на нашите души, нишката, която преплита съдбите ни отвъд времето и пространството. Всяка среща, всяко докосване е написано с мастилото на кармата – спомен от далечно минало или урок, който душите ни жадуват да усвоят.
Когато обичаме, ние не просто се сливаме с другия, а се оглеждаме в огледалото на собствените си светлини и сенки. Любовта е нашият най-силен учител – тя ни показва раните, които още кървят, и ни дава силата да ги превърнем в златни белези.
Кармичната любов не идва, за да ни даде покой, а за да ни събуди. Тя разтърсва из основи, руши старите ни представи за себе си и ни изправя пред истината – коя е нашата истинска стойност. Понякога това е болезнено, друг път е опияняващо, но винаги е целебно.
Душите, които срещаме по пътя, не са случайни – те носят онези части от нас самите, които сме забравили или сме се страхували да приемем. В техните очи виждаме себе си – в цялата ни сила и уязвимост.
Истинската любов е тази, която ни освобождава. Тя не задържа, не притежава, не изисква. Тя е като реката – тече свободно, измива болката, разкрива красотата и ни води към собствените ни брегове. Кармата ни учи, че нищо не губим – всичко, което си е тръгнало, е оставило своя урок, а всичко, което предстои, ще дойде тогава, когато сме готови да го приемем с отворени сърца.
Да обичаш означава да си позволиш да бъдеш уязвим, да се довериш на потока на живота и да приемеш, че всяка раздяла е просто ново начало.
Любовта и кармата танцуват заедно – те ни канят на този танц, докато не се научим да обичаме така, както обича самата Вселена – без страх, без условия, с пълна отдаденост и свобода.
