.

Д-р Ървин Ялом, роден на 13 юни 1931 г., е американски психиатър, теоретик и практик, преподавател и автор на романи.

Родителите му имигрират от Русия в САЩ през 1920-те години. Заселват се във Вашингтон, където отварят бакалски магазин и живеят над него.

Ървин посещава местното училище, после Университета „Джордж Вашингтон“ и се дипломира като медик в Бостънския университет.

Академичната му кариера протича в Станфордския университет, където е щатен професор след 1968 г. Заниманията му са посветени на екзистенциалната психология и груповата психотерапия.

Успоредно с научните си трудове от началото на 1990-те години издава и поредица романи, посветени на видни личности, чиито характери са от особен интерес.

Романът „Когато Ницше плака“ е преработен и филмиран през 2007 г.

Най-добрият вариант е да имате връзка, без да се нуждаете един от друг. Но как можеш да обичаш любимия заради нещо друго, различно от това, което ти дава?

Как можем да обичаме без да използваме, без нещо за нещо, танто за танто, без тежестта на сляпото увлечение, без въжделението, възхищението или егоцентризма?

Ще опиша характеристиките на една зряла връзка, свободна от обвързаности и нужди.

Да се ​​грижиш за другия означава да си безкористен – да се откажеш от себецентрирането.

Да се отдадеш на отношенията без стремеж да контролираш: „Какво мисли той/тя за мен?“ или „Какво има другия за мен?“

Не търсете похвала, възхищение, ceксуално освобождаване, власт, пари.

Тук и сега бъдете само в отношенията си с другия човек: не трябва да има трета страна, реална или въображаема, която да наблюдава срещата.

С други думи, да живеем във връзка с цялото си същество: ако сме частично някъде – например, изследваме влиянието, което връзката ще окаже върху някой трети човек – тогава ние сме се провалили във връзката.

Да се ​​грижиш за другия означава да познаваш и съчувстваш на другия възможно най-пълно и дълбоко.

Ако човек е безкористен във връзката, той има свободата да възприема всички аспекти на другия, а не само този аспект, който служи на някаква утилитарна цел.

Човек се разширява към другия, разпознавайки го и усещайки го също като чувстващо същество, което също изгражда света около себе си.

Грижата за другия означава грижа за същността и растежа му.

С натрупани знания и опит, събрани от истинското изслушване на партньора, единият се стреми да помогне на другия да стане напълно жив в момента на срещата.

Грижата е активна.

Зрялата любов обича, а не е обичана. Даваме с любов, а не сме залепени към другия.

Грижата е начинът на човек да съществува в този свят.

И изобщо не става дума за някаква изключителна, неразбираема магическа връзка с един конкретен човек.

Зрелите грижи произтичат от богатството на човека, а не от бедността му – от растежа, а не от нуждата.

Човек обича не защото се нуждае от друг, не за да съществува, за да бъде цял, за да бъде спасен от непосилна самота.

Този, който обича зряло, задоволява тези нужди в друго време, по други начини, един от които е била майчината любов, изсипала се върху човек в ранните фази на живота му.

Следователно миналата любов е източник на сила, настоящата любов е резултат от силата.

Грижата е взаимна.

Тъй като човек наистина „се обръща към другия“, той се променя. И тъй като с любовта и грижата си съживява друг човек, даващият също става по-пълноценен и по-жив.

Зрелите грижи се възнаграждават.

Човек се променя, човек се обогатява, човек се реализира, екзистенциалната му самота се смекчава.

Чрез грижите човек получава грижи. Но наградата произтича от истинската грижа.

„Екзистенциална психотерапия“

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Колкото повече човек има в себе си, толкова по-малко очаква от другите – ЪРВИН ЯЛОМ