.
За да изтръгнеш аплодисменти, трябва да пишеш или толкова прости неща, че да са по слуха на всеки кочияш, или толкова неразбираеми, че да се харесват само защото нито един нормален човек не е в състояние да ги разбере.
Да говориш красноречиво е голямо изкуство, но трябва да усещаш и момента, когато следва да спреш.
Музиката не е в нотите, а в тишината между тях.
Музиката дори и в най-тежки драматични ситуации трябва винаги да пленява слуха, винаги да си остава музика.
Голяма утеха за мен е да си спомням, че Господ, в когото имам скромна вяра като на малко дете, е страдал и е умрял за мен и ме гледа с любов и съчувствие.
Никога страстите, било то насилствени или не, не бива да достигат до точката на отвращение. И музиката, дори в ситуация на най-голям ужас, никога не трябва да е болезнена за ухото, а трябва да го милва и очарова и винаги да остава музика.
Не обръщам внимание на никакви похвали или обвинения. Просто следвам собствените си чувства.
Човек не трябва да подценява себе си. Който е нахален, има по-добри шансове.
Нито високата степен на интелигентност, нито въображението, нито двете заедно правят гения. Любов, любов, любов – това е душата на гения.
Благодаря на Бог, че благосклонно ми позволи да науча, че смъртта е ключ, който отключва вратата към нашето истинско щастие.
Най-добрите идеи ми идват, когато пътувам с карета или се разхождам след добро хапване, или нощем, когато не мога да спя.
Аз съм прост човек, но музиката ми не е.
Аз не чувам във въображението си отделните части на музиката последователно, а я чувам изцяло. И в това е насладата.
Работата е моето първо наслаждение.
Смъртта е ключът откриващ вратите към истинското щастие.
След като изслушал операта на Моцарт „Отвличане от Сарая“, австрийският император Йозеф II отбелязал:
– Твърде много ноти!
– Но нито една излишна, Ваше Величество! – отвърнал Моцарт.
Гений, докоснал звездите. Музикант, чиято популярност приживе може да бъде сравнявана със славата на днешните попзвезди. Комарджия, губил на карти цялото си състояние. Страдащ от синдрома на Турет…
Ранните му години на дете-чудо са най-лесни. Баща му Леополд, музикант от Аугсбург, го научава още от малък да пише и чете.
Петте му братя измират от болести. Бащата представя Волфганг и сестра му Нанерл пред кралските фамилии в Европа и спечелва цяло състояние – дукати и златни кутии за енфие.
Кралица Мария Терезия се залива от смях, крал Джордж е очарован, а Гьоте си спомня как се възхищавал на „малкия мъж със смешна прическа и шпага“.
Още тогава Моцарт е бил „малка звезда“.
Той е на 10 години, когато славата му на вундеркинд започва да помръква. През 1765 г. заедно с Нанерл работи в английската кръчма „Суон енд харп“ от 12 до 3 ч. през нощта за два шилинга и шест пенса. Тъй минават 2 години.
Дотогава Моцартови рядко оставали някъде повече от няколко седмици – кралските дворове в Южна Германия, Амстердам, Брюксел, бляскавите дни в Париж…
Децата вече не са толкова търсени. Една от причините е, че едрата шарка оставя завинаги белези по лицата им.
В знак на благодарност за оздравяването им Леополд плаща да се прочетат 6 благодарствени молитви за Моцарт и 2 за Нанерл – според заслугите на двамата.
На 10 години Волфганг вече е написал над 50 композиции, симфонии, концерти, сонати и религиозна музика.
На 12 идва ред на първата му опера „Мнимата простота“, която е невероятна, но уви, няма успех. Според Леополд била саботирана по настояване на Глук. А и оркестърът се бунтувал срещу диригентството на своенравния 12-годишен хлапак.
В края на 1769 г. Волфганг навършва 13 години и тръгва с баща си за Италия. Започва оформянето на големия музикант. Първият му оперен дебют е през 1770 г. в Милано.
Той бил последван от „невероятни ръкопляскания“ и възгласи „вива маестро, вива маестрино“. Кариерата му започва да набира сила.
В родния Залцбург е назначен нов архиепископ, граф Колоредо, който има свое виждане за музиката. При него Моцарт ще получи първата си постоянна работа.
Новият църковен господар не е почитател на изкуствата. Той налага основни правила за свирене по време на литургии – музикалното озвучаване не трябва да трае повече от 15 минути. „Аз живея в една страна, където музиката има много малко късмет“, оплаква се Моцарт в едно писмо.
В същото време той трябва да е щастлив, че има работа. Баща му поне е. Музикантите преживяват трудно в онези времена. Извън църквата музиката не е много на почит.
В операта хората отиват, за да се веселят и напият, а музиката се слуша както днес радиото, без внимание. При това публиката е разделена на фракции, всеки има своите фаворити и обижда опонентите.
Но точно тук композиторите са показвали своето майсторство, за да се справят с шума и да накарат хората да слушат тяхната музика.
Благодарение на Моцарт музикалните произведения излизат все повече на преден план в Европа. Дотогава музиката не е нищо повече от допълващи песни по време на забави.
Но сега тя с трясък се появява в нова форма и иска цялата сцена за себе си. В следващите 3 и половина години, от 1773 до 1777 г., Моцарт като придворен музикант в Залцбург създава над 100 произведения.
Има невероятно борбен дух – бунтар, готов да тръгне дори против себе си. Не харесва благородниците, но желае да го почитат и да живее като тях.
Концертите за пиано и оркестър се оказват теренът, на който дотогава нито един композитор не е стъпвал. Най-известен става концертът му за пиано и оркестър № 9, посветен на френската пианистка Жоном.
Точно това произведение вбесява архиепископ Колоредо. Леополд се досеща накъде отиват нещата. След многочислени молби за пътувания, през август 1777 г. той пише молба за напускане.
Волфганг буквално щурмува свободата. Леополд изпраща 21-годишния младеж и майка му да търсят по-добра работа, без обаче да им даде достатъчно средства за из път.
Волфганг пише от Мюнхен, че няма „свободни места“ и ще пробва късмета си в Манхайм. Той не се тревожи от отказите, а се наслаждава на любовта и свободното време. Баща му пише гневни писма:
Трябва да търсите пари!… Спечелете пари!… Ако не, всички ви ще завлека в мръсотията!
Но синът е зает със своите страсти. Писмата до любимата му Мария Анна Текла са необуздани еротични избухвания, които дълго време бяха крити от обществеността. Моцарт пише:
Мръсотия! О, мръсотия! О, сладка дума! Мръсотия! Вкусотия! Също е хубаво! Мръсотия, вкусотия! Мръсотия! Петънце! О, чаровно! Това ме радва! Мръсотия, вкусотия и петънце…
Тези и други пасажи бяха разкрити на германската общественост едва преди 40 години. Днес те са свидетелство, че Моцарт е страдал от синдрома на Турет – психическо заболяване, придружено с тикове, гримаси, повишена заядливост и маниакална употреба на мръсни думи. Отдавна е доказано, че тази болест се открива при даровити хора.
В търсенето на работа Волфганг пристига с майка си в Париж, който 12 години преди революцията е отблъскваща клоака. Това е поредното убийствено пътуване с карета в продължение на дълги часове. Чупят се колелата, спи се в мръсни гостоприемници с лоша храна…
Моцарт е минал хиляди километри – най-пътуващият музикант за времето си. Прави го, за да търси популярност и работа. По време на дългите пътувания, за да се разсейва, композира наум. Вечер записва на хартия.
Майка му се разболява и умира. Леополд дава пореден съвет:
Да не се охарчиш за погребението.
Обвинява го, че е причинил смъртта на майка си, защото не си намерил добра работа. „Надявам се, че след като видя как умира майка ти в Париж, не си решил да вкараш и баща си в гроба“, пише Леополд.
Годините в Париж са най-тъжните в живота на Моцарт. Той се завръща нещастен у дома, отново започва работа при архиепископа и попада в желязната прегръдка на баща си. Тогава написва „Миса солемнис“.
Много събития подсказват, че Моцарт сам е провокирал изхвърлянето си от работа. Колоредо го вика при себе си във Виена, за да го научи на дисциплина.
Той не прощава отсъствията от работа, особено пък на Моцарт, тъй като признава само италианската опера като връх на това изкуство.
Моцарт е на 25 години и само той си вярва, че е най-великият. Висок е само 1.60, блед и слаб. Колоредо не знае какво да прави с него и просто го оставя да се храни в кухнята на църквата.
Той не иска и не може да приеме истината, че Моцарт е от първите представители на една нова аристокрация, която ще се прекланя пред славата и гения на композиторите.
Философът Норберт Елиас пише за трагедията на Моцарт, че се дължи на едно общество, което още не знае какво е гениалност.
Колоредо го ругае постоянно: „Мошеник, отвратителен тип!“. Волфганг не трепва: „Да върви по дяволите, щом не иска да работя за него“, казва той и напуска.
Това е началото на свободната кариера на Моцарт като човек на изкуството. Най-накрая геният ще заживее, както си иска, в красива Виена – метрополия с 50 000 жители, с опери, театри и първите концертни зали.
В самото начало му помага либералният монарх Йозеф II, който му поръчва зингшпил. Моцарт с въодушевление приема: „От любов разбираме само ние, германците“, провиква се той към Салиери във филма „Амадеус“. Накрая той създава „Отвличане от сарая“.
Музиката има невероятен успех. Моцарт превзема с щурм Виена. По време на дългите му концертни вечери, наричани още академии, очарова такива видни фигури като Антонио Салиери и оперния матадор Висенте Мартин Солер.
Влиза в открито съперничество с „акробата“ на клавишите Муцио Клементи и го прави на пух и прах.
Дава уроци по музика на млади дами от знатно потекло. Изживява върховни моменти на слава, досущ като днешните попзвезди.
Князът на Лихтенщайн му поръчва серенада за духови инструменти, той я написва само за 48 часа, при това е невероятна – за два обоя, кларинети, рог и фагот.
Но въпреки това в писмата си пише, че чувства вътрешна студенина и празнота. Описва непреодолима дистанция между него и хората.
Следва още по-решаваща стъпка по отношение на независимостта му – раздялата с баща му. Леопорд избухва, когато синът му решава да се ожени за Констанца Вебер.
Бащата иска по-богата партия за Моцарт. Двамата сключват брак на 4 август 1782 г., Леополд не е поканен.
Дали Моцарт е обичал Констанца? Най-вероятно. Тя не е красавица, пише той на баща си, но е добра душа. Във всеки случай му помага да създаде свое собствено семейство и да се успокои.
През следващите години тя му ражда син Раймунд, който обаче живее само няколко седмици. Последват го още 3 деца – през този период смъртта постоянно присъства в техния дом.
Младоженците живеят в охолство. Нови дрехи, слуги, камериерка за Констанца, собствен кон, билярдна зала, по-късно си купуват огромна къща. Те са достатъчно заможни, за да се впишат във висшето общество на Виена и да са в крачка с времето.
По време на своите академии Моцарт се среща с елита на обществото. Но той не забравя, че целият блясък, които останалите имат по рождение, дължи само на своя талант.
Моцарт е във възход, живее по своите правила. Постоянно пие, безчинства и играе хазарт. Губи много.
Светът на удоволствията предлага тогава всякакви игри: билярд, кегли, карти, табла, лотарии. Моцарт – комарджията, някои изследователи вече не могат да си го представят другояче – не могат да си обяснят по друг начин как при внушителните доходи от музиката той постоянно трупа дългове.
В миналото тези твърдения бяха обявявани за обида спрямо паметта на великия музикант. Днес вече не. В наше време сме свикнали, че звездите имат доста странни хобита, за да успокоят вътрешните си бесове.
Упадъчният свят на рококото не е много по-различен от днешния. Моцарт води живот на рокзвезда преди въобще да е имало рок.
Той иска да предизвика аристокрацията… И проявява интерес към скандалната пиеса на Бомарше „Един безумен ден, или сватбата на Фигаро“, която след много забрани е представена в Париж през 1784. Цензурата на Хабсбургите я забранява и във Виена.
Пет години преди щурма на Бастилията произведението показва благородниците като банда похотливи глупаци. Граф Алмавива си харесва годеницата на Фигаро и настоява за своето феодално право да прекара първата брачна нощ с нея.
Фигаро се съпротивлява, помага му графинята, всичко се превръща в „един безумен ден“, изпъстрен със скандали и тряскания на врати. Накрая графът е посрамен, съпругата му прощава, а Фигаро се оженва за любимата си.
Моцарт не е революционер, а убеден католик и ще клати възмутено глава заради безбожието на Френската революция. Той не се интересува от политика, но скандалната пиеса е по негов вкус. Най-невероятното е, че получава подкрепата на австрийския монарх, който сам се смята за реформатор.
За шест седмици създава най-съвършената опера в историята на музиката, изобилстваща със задушевни мелодии, невероятна смяна на темпото и драматични ефекти. Така се стига до кулминацията във второ действие, когато осем души започват да пеят по различен начин, при това в такава хармония, че спират дъха.
Във Виена произведението претърпява провал. Композиторът е надскочил времето си и публиката не го е разбрала. На концертите му вече не се събират достатъчно зрители.
Моцартови се преместват в по-малко жилище. Дълговете ги притискат. „Баща ми се оказа прав“, пише Волфганг. Скоро Леополд умира и само дни по-късно синът му пише „Музикална шега“, пиеса, която противоречи на всички тогавашни правила. Полудял ли е? Това ли е облекчението, че го няма вече старият „надзирател“?
През тези последни години от живота си, когато публиката му обръща гръб, той бълва невероятни произведения. Между смъртта на двете му дъщери се ражда радостната „Симфония за Юпитер“, написана е фриволната „Така правят всички“.
Пет месеца преди смъртта си, през юли 1791 г., той пише на Констанца:
Чувствам празнота, която ми причинява болка, търсене, което никога няма да бъде задоволено, и няма да престане, и се увеличава с всеки ден.
Парадоксалното е, че точно в тези години „на смърт“ кариерата на Моцарт преживява възход. Ражда се синът му Франц Ксавиер Волфганг. Моцарт написва две опери едновременно. На 6 септември в Прага представя „Милосърдието на Тит“, а на 30 септември във Виена – „Вълшебната флейта“. После се ражда Реквиемът…
Успешна година с добри приходи. На 2 декември той получава така желаната диплома за диригент. Три дни по-късно умира.
Изследователят Норберт Елиас твърди, че Моцарт бил отчаян от живота си и поведението на Констанца, която въртяла любов с неговия ученик Зюсмайер.
Според Елиас музикантът просто се е отказал да живее. Първо се разболява от ревматизъм, придружен от треска. Всяко движение на пръстите му причинява остра болка. Той се е „разпадал вътрешно“. Но в творчески план 1791 г. била много добра година.
„Вълшебната флейта“ се превръща в истинско шоу във Виенския народен театър, с всички възможни за времето си специални ефекти – макети на летящи машини, падащи врати и огън.
Гьоте открива в нея „висш смисъл“, а Хегел смята, че композиторът е улучил „точния момент“. За кой от всички такива моменти става дума, никой не може да каже, но всички са единодушни, че „Вълшебната флейта“ е нещо повече от опера.
През лятото, малко преди смъртта си, Моцарт решава да изпълни последния си ангажимент. Анонимен благородник му поръчва да напише реквием по повод 1 година от смъртта на съпругата му.
После става известно, че поръчителят е граф Валзег, който по-късно се опитал да представи произведението за свое.
Моцарт вече е написал 99 страници от него, когато на 20 ноември е повален от кожна инфекция. Според твърдение на д-р Питър Дейвис от 1984 г., тя уврежда нервната система му и предизвиква хипертония.
Следват тежък мозъчен кръвоизлив и сърдечен удар. Официално се смята, че Моцарт се е разболял от бронхопневмония.
Констанца първоначално е погълната от скръбта си и дори иска да умре и да легне редом с него. По-късно почва да разпространява слуха, че нейният Волфганг е бил убит с бавна отрова. С това историята около Реквиема става още по-загадъчна. Публиката постоянно се пита:
Дали я е написал за себе си, докато е гледал смъртта в очите?
Смъртта на Моцарт се превръща в мит, а Констанца печели добре от това и го надживява до 50-годишна възраст.
Само една година след кончината му вече е поставен първият паметник на Моцарт. Някои по-луди глави са искали да създадат секта, чийто идол да е Моцарт.
В днешно време вече има над 80 различни версии за смъртта му. Той се превръща в легенда, подобна на истериите около поппевците днес.
Много преди смъртта на Джеймс Дийн, принцеса Даяна и много други умрели млади величия, той завладява фантазиите на масовата публика.
Още през ХIХ век става герой на над 50 театрални драми. А днес? Германският композитор е навсякъде. На централната гара в Киото има кафене „Моцарт“.
При търсене на неговото име в „Гугъл“ само за 0,07 секунди се появяват 19 900 000 сайта. Моцарт е обединяващ символ в света на глобализацията.
Един композитор, който ни променя, когато го слушаме. Стига да го слушаме.