.

На 21 декември 1947 г. в малкото андалуско градче Алхесирас, Испания, се ражда Франсиско Санчес Гомес – познат на света като Пако де Лусия. От първите мигове на своя живот той е обграден от музика, която става неразделна част от неговата идентичност. Пако не просто свиреше на китара; той я превърна в продължение на душата си, вдъхвайки нов живот на традиционното фламенко и извеждайки го на световната сцена.

Роден в семейство на музиканти, Пако поема китарата още в детството си, вдъхновен от баща си, който е също китарист. Името „де Лусия“ е в чест на майка му Лусия, на която той винаги е отдавал особено значение. Още като дете демонстрира изключителен талант, който го отвежда до музикалната сцена. На 11 години вече участва в състезания и привлича вниманието на критиците със своите виртуозни умения.

През 70-те години Пако започва да работи с известния фламенко певец Камарон де ла Исла – сътрудничество, което ще остане едно от най-забележителните в историята на испанската музика. Албумите им, сред които „El Duende Flamenco“ и „Potro de Rabia y Miel“, не само преоткриват фламенкото, но и го превръщат в глобален феномен.

През 1980 г. Пако издава един от най-емблематичните си албуми – „Friday Night in San Francisco“, в сътрудничество с китаристите Ал Ди Меола и Джон Маклафлин. Този запис доказва, че музиката няма граници и че фламенкото може да се впише в контекста на джаз и класическа музика.

Пако де Лусия успява да преобрази фламенкото, добавяйки елементи от джаза, класическата и световната музика. Той разширява традиционните граници на жанра, без да губи връзката с неговите корени. Това му печели любовта на публиката, но също така предизвиква дебати сред традиционалистите. Независимо от това, неговото влияние е неоспоримо – Пако е олицетворение на свободния дух на музиката.

Пако Де Лусия умира от сърдечен удар на 25 февруари 2014 г. в Плая дел Кармен, Мексико, където живее през последните години от живота си.

Една китара може да каже повече от хиляда думи. Китарата е като второ сърце – тя говори, когато думите не могат. Тя е душа с шест струни.

Фламенкото е не само музика, то е начин на живот. Фламенкото е като огън – то те изгаря, но и те пречиства. Фламенкото е болка и радост, събрани в една мелодия.

Музиката е свобода, но и отговорност – тя трябва да бъде честна. Всяка нота, която свиря, е разговор с душата ми.

Изкуството не е в техниката, а в емоцията, която тя предава. Традицията е важна, но без новаторство тя остава мъртва.

 Най-добрата музика се ражда, когато забравиш себе си. Не свиря за публиката, свиря за истината.

 Музиката не трябва да бъде разбирана, тя трябва да бъде усещана. Истинската магия се случва, когато се изгубиш в мелодията.

Музиката не принадлежи на никого – тя е подарък за всички. Музиката е мост между световете.

Най-добрият учител е сърцето ти. Музиката е най-чистата форма на любов.

Не можеш да лъжеш с музиката – тя винаги разкрива кой си.

 Музиката е универсалният език на човечеството. Мелодията е като молитва – тя достига там, където думите спират.