.
Свободата е добродетел и добродетелен е човекът, който се стреми към нея, особено когато е заробен.
Съдбата наказва тираните. Тиранията е безспорно погрешна, но да се отървеш от нея, не значи, че моментално ще получиш свобода.
Не така работи реалността. Именно поради тази причина хората избират да останат в някакъв вид тирания, въпреки че им тежи.
От тиранията попадаш в Пустинята, а не в Обетованата земя. Първо – в Пустинята.
Какво е „пустинята“? Място, където всички са изгубени, никой не знае накъде отива, всички са се озлобили и постоянно се карат. Започват да се кланят на фалшиви идоли, започват да желаят тиранът да възстанови властта си…
Ето защо хората се привързват към тиранията. Защото тя поне има ориентираща структура, колкото и патологична да е всъщност.
Изоставяйки я, не се спасяваш. Всъщност се изгубваш, а да си изгубен, не е същото като да си свободен. Никой изгубен не е свободен, а просто потънал в хаос.
Потънали в хаос, всички започват да се делят, да се карат, да мърморят, да се оплакват, да си причиняват лошотии. И това е защото манталитетът им все още е робски. Все още не знаят как да ръководят самите себе си.
Единственият антипод на тиранията и хаоса (пустинята) е личното поемане на отговорност от всеки един човек.
Жизненоважно е окуражаването на всеки да поеме отговорност на най-ниско ниво, като започне от себе си. Докато не се научи и не стане толкова способен, че да започне да разширява кръга от отговорности на все по-високи нива.
Всяка отговорност, която откажете да поемете, ще бъде поета от някой тиранин. Това е кардиналното правило на социалните взаимоотношения.
Йерархичното поемане на споделена от всички отговорност е ключът към свободата.
Д-р Джордан Питърсън, интервю на Джо Роугън
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
