.
В състояние на депресия способността за действие е силно намалена. Депримираният забавя движенията си, за да пести жизнена енергия. Оплаква се от умора и безсъние. Често отслабва. Храносмилателните му функции са нарушени.
Може да започне да трепери от умора, да получи отслабване на зрението, сърдечни смущения и др.
Депресията автоматически предизвиква затруднение в действията, тъй като тя всъщност означава неспособност за действие. Енергията вече не е достатъчна, за да се изпълнят с лекота дори най-нормални дейности.
За потиснатия и най-лекият труд е равносилен на повдигане на планини.
Следователно е нормално депримираният да избягва обстоятелствата, изискващи действие, след като нервната му система не му позволява каквото и да било усилие.
Всичко дотук е продукт на чисто физически механизми.
Как обаче обществото тълкува подобен отказ от действие? То твърди, че на депримирания му липсва енергия, което е очевидно. Но тук често се прави груба грешка: хората мислят, че човешкото същество е господар на волята и енергията си и че я произвежда по желание.
Това е абсолютно погрешно. Обществото би казало на потиснатия, че му липсва енергия, защото му липсва „воля“. Без да си дават смета, че нормалната воля е въпрос на равновесие и здраве.
Вместо да кажем „имайте воля“, би трябвало да кажем „бъдете здрави физически и нервно“. Което автоматически ще възпроизведе воля.
Защото волята чисто и просто е лекота. Волята означава да кажеш „искам да направя това“ и да го направиш без каквито и да е затруднения, с прелестна лекота!
След като за извършването на някакво действие е необходимо да се обръщаме към волята, това означава, че истинска воля просто ни липсва. От мига, в който действието ни струва усилие, истинската воля /лекотата/ изчезва. Ако трябва да се бориш с някакъв проблем, то проблемът те е преборил.
Истинската, здравословната воля би трябвало да прилича на елегантността: да бъде незабележима.
Истинското волево действие означава да черпиш от резервоара на енергията без усилие. Но проблемът често е опорочен от криво разбрано мъжество.
Колкото повече трудности преодолява един мъж, толкова повече расте неговият престиж.
Но не би ли било по-простичко, ако кажем: колкото повече здраве и равновесие притежава един мъж, толкова по-умело действа.
Това би му помогнало да си спести ненужни усилия, а съхранената енергия ще му даде сили за нови подвизи.
„Депресия“ ще рече „спадане на налягането“. Депресията е отслабване на нервното или психологическото напрежение. Следователно „депресия“ е съвсем общ термин.
Симптомите на депресията са многобройни. Депресивният лесно се познава по поведението. Видът му е унил, инертен. Двигателните му реакции са сведени до минимум. Избягва да жестикулира. И най-малкото действие го уморява. Твърде често страда от безсъние. Отслабва.
Може да започне да трепери от умора. Или да получи главоболие, ниско кръвно, усещане за непреодолима отпадналост, натрапливо чувство за умора, невъзможност за съсредоточаване, нерешителност или колебливост, тъга без явна причина, налудности, скрупули, усещане, че „главата му е куха, празна, студена“, болки в тила, нарушения в зрението.
И най-често:
-безволие;
-меланхолия;
-страх от полудяване.
Известна е мисълта на Амиел: „Да обичам, да мечтая, да чувствам, да уча, да разбирам, всичко мога. Само да не ме карат да искам.“
За депримирания „да иска“ вероятно е най-трудно от всичко. Като затруднението става особено мъчително при преминаването от идеята към действието.
Той желае да направи дадено нещо и често желанието му е голямо, но то остава неосъществено.
„Искането“ не се задейства. Инерцията побеждава. След това се появява друго желание. После друго. Истински порой от желания.
Безволието е симптом на депресия. Но самото то не е депресия. Изчезне ли депресията, изчезва и безволието.
Но все пак нека да знаем едно нещо и да повторим тези известни слова: „Няма мързеливци, има само болни.“ Което е дълбоко вярно. Присъщо е на човека да действа и да желае.
Щом като някой /независимо дали дете или възрастен/ е „мързелив“, причината трябва незабавно да бъде издирена.
Тази леност е симптом било на физически или нервен недъг, било на психическо страдание, което би могло да има множество причини.
Из „Фантастичните промени на модерната психология“