.

Пиер Трюдо – баща на настоящия Трюдо и верен приятел на Фидел Кастро – е министър-председател на Канада от 1968 до 1979 и после от 1980 до 1984. Това са общо 15 години, през които Трюдо старши гради крепки връзки с другарите в Китай, Съветския съюз и Куба.

На канадците това се представя като мултикултурализъм и икономическо сътрудничество, разбира се, защото откритите лозунги за алено бъдеще не биха се приели добре.

Историята пази снимки на родителите на Трюдо – Пиер и Маргарет – в компанията на Фидел Кастро, който, както се чува, е бил особено близък с тях и заедно, и поотделно. Толкова близък, че още циркулират тайнствени слухове за точната им степен на близост.

Големият син на Пиер Трюдо е заснет в ръцете на Кастро още като бебе, а малкият пък първо погребва баща си рамо до рамо с Ел Команданте, а после, след смъртта на самия Кастро през 2016, излиза пред цяла Канада и цял свят и от позицията си на канадски министър-председател заявява, че той, Фидел Кастро, е “велик лидер, служил на народа си повече от петдесет години”, а също и “легендарен революционер и оратор, който бил изцяло отдаден на любовта си към Куба”. После добавя, че е горд с приятелството между двете семейства, което продължава до ден-днешен.

До ден-днешен продължава и още нещо – навикът на фамилията Трюдо да прибягва до комунистически похвати в управлението на народа си. Новините съобщават, че в понеделник министър-председателят на Канада е пуснал в действие т.нар Emergency Act, който дава право на федералното правителство да безчинства по всякакъв начин в рамките на следващите 30 дни (а може и повече, ако Актът бъде подновен).

Например да отчуждава частна собственост, да блокира достъп до частни и бизнес финанси, да ограничава движение и да обявява за “терорист” не само всеки, който се бунтува и всеки, който му помага, но и да съди и прибира “терористите” по бързата процедура.

Маскирано като средство за овладяване на все по-мащабните конвои и протести, обявяването на това извънредно положение е чисто и просто диктаторска мярка за налагане на контрол.

В националния Emergency Act на Канада (и на повечето други държави) е записано, че влизането в сила е предвидено за “спешни и критични ситуации, които сериозно застрашават живота, здравето и сигурността на канадските граждани и тази заплаха е в такива пропорции и от такъв характер, че надвишава капацитета на властите да се справят с нея”.

Писан през 1980, настоящият Emergency Act (извънредно положение) замества т.нар War Act (военно положение) и тази седмица се използва за първи път в канадската история.

Военният акт обаче е бил прилаган веднъж и то не от кого да е, ами от Трюдо старши.

През 1970г. Пиер Трюдо обявява военно положение, за да се справи с т.нар. “Октомврийска криза” в Квебек – дълга поредица от терористични атаки с над двеста бомбардировки и дузини кражби, отвличания, убийства и т.н. безчинства, които някои историци приписват на FLQ (Фронт за независимост на Квебек), а други – на самото правителство, което никак не е било фен на независимостта на Квебек.

Каква е истината, един Господ знае, но е явно, че желанието на политиците да си играят с извънредни положения е извънредно голямо.

Практиката им е показала, че извънредните положения създават идеални условия за ъпдейт на нагласената преди столетия политика, и поводите за обявяване на спешности стават все по-чести и безсмислени. Докато се усетят хората и “извънредна ситуация” вече не са земетресения, извънземни и бомби, ами неправилни постове във фейсбук и махане със знаменца подир шествие на камиони.

Добре е, че има държави (като Швеция), които с член в конституцията си са забранили на правителствата да обявяват извънредни положения, ако няма обявена война. (Сетая Брат)

Това са хората, срещу които премиерът Джъстин Трюдо реши да приложи Закона за извънредни ситуации:

Канадската конституционна фондация (CCF) реагира на позоваването от министър-председателя Джъстин Трюдо на Закона за извънредни ситуации за справяне с протестите на камиони в Канада, заявявайки, че това създава „опасен прецедент“.

„Правителството създава опасен прецедент за правото на свобода на събрания и протести, обявявайки протестите в Отава и в цялата страна за незаконни. Законът за извънредни ситуации съществува, за да се справи с такива видове екстремни заплахи за Канада, а не за защита на икономиката. Тези мерки представляват явна възможност за подкопаване на правата на собственост и неприкосновеност на личния живот“.

Премиерите на Алберта, Саскачеван, Манитоба и Квебек открито се противопоставиха на позоваването на Трюдо на Закона за извънредните ситуации , въпреки че Трюдо не изисква тяхното одобрение.

Либералите имат седем дни, за да представят план и обосновка на своето решение в парламента, който след това ще гласува дали да даде възможност на правителството да приеме извънредни правомощия.

Част от закона ще позволи на банките да замразяват средства на превозвачите на камиони без съдебна заповед и на държавните органи да отменят застраховките на камионите им.

Премиерът на Онтарио Дъг Форд заяви, че подкрепя Трюдо, въпреки че призна, че вaкcинaциoннитe пacпоpти не вършат никаква работа.

„Тези, които участват в незаконни блокади в Онтарио и в цяла Канада, трябва да знаят, че ще има сериозни последици за техните действия“, каза Форд.

Някои хора си припомниха днес как през 2013 г. попитан на коя държава освен Канада Джъстин Трюдо се възхища най-много, той избира комунистически Китай.

Когато хората сами ви казват какви са, вярвайте им!

Само че, съобщението му в понеделник, че ще задейства Закона за извънредните ситуации за да се справи с протеста в Отава, послужи само за вдъхновение на повече съпротива.

Дейвид Пейсли протестира от седмици и помага за организирането на протестиращите и насочването на онези, които желаят да подкрепят каузата със средства, стоки или услуги. 

„Никой наистина не се интересува от новото съобщение на Трюдо. Полицията е нарушавала закона много преди да се обяви такова извънредно положение. Отнеха ни горивото. Арестуваха хора само за това, че са носели туби за гориво“, каза той.

„Те вече прилагат тези „извънредни правомощия“ и всичко, което постигат, е да кара хората да стават все по-решителни. Иронията… е, че точно тези извънредни правомощия и заплахи са причината, поради която сме тук.“

Пейсли каза, че протестът ще продължи въпреки замразените банкови сметки или задържаните камиони, докато на всеки протестиращ не бъде окован с белезници и хвърлен в затвора.

„Правителството на Трюдо подцени решителността и интелигентността на хората тук, и така всички, които все още са тук на място, по принцип са готови да дадат живота си за каузата – съвсем мирно, разбира се“.

„Колкото повече правителството се опитва да потуши това, толкова повече и повече кара хората да се надигат и да казват „това е грешно и аз съм на страната на шофьорите“. Стъпките на правителството просто втвърдиха решимостта на великите мъже и жени тук, така че изобщо не съм разтревожен. Ще имаме много нови приятели, докато всички заедно бъдем хвърлени в затвора.“

Президентът на Ел Салвадор Найиб Букеле направи интересно изказване по повод отношението на Джъстин Трюдо и партията му към мирно протестиращите в Канада. Той заяви: 

„Това ли са хората, които обичат да дават уроци на другите страни за демокрация и свобода? Това е една от най-високо класираните държави в „индекса на демокрацията“?

Доверието към вас по тези теми сега струва 0.“

Началникът на полицията в Отава Питър Слоли подаде оставка от поста си, след като беше изправен пред критики за това как се справя с протестите за свобода в Отава.

Слоли отговаряше за координирането на операциите на правоприлагащите органи в града и за реагиране на демонстрациите на Парламентарния хълм, които продължават вече трета седмица. Слоли изпрати оставката си до председателя на борда на полицейските служби в Отава Даян Диънс в понеделник.

В същото време, Здравният институт в Квебек призна, че „няма документи“, оправдаващи полицейския час и вaкcинaциoнния cepтификат.

Въпреки че Квебек многократно налага полицейски час и има едни от най-строгите режими за вaкcинaциoнни паспорти, Националният институт за обществено здpaве на провинцията (INSPQ) призна, че не разполага с никакви документи, свързани с проучвания, показващи ефективността на тези две мерки.

Канадският клиничен психолог д-р Джордан Питърсън отдавна предупреждава, че политиката за налагане на мерки за справяне с вируса не е базирана на научна информация и това съобщение потвърждава думите му.

Това и други разкрития дойдоха в отговор на искане за достъп до информация, подадено на 11 януари, в което бяха зададени редица въпроси, свързани с пaндeмиятa.

В искането беше запитано дали Институтът по обществено здpaве разполага с проучвания, доказващи ефективността на полицейския час, на което се посочва, че „няма документи по този въпрос“.

Същият отговор беше даден и на въпрос дали има проучвания, доказващи ефективността на вaкcинaциoннитe пacпорти (освен увеличаването на процента на вaкcинaция чрез принуда).

Въпреки тази липса на документация, директива от Министерството на здравеопазването на Квебек разкрива, че INSPQ е посъветвал работниците, които са двойно или дори тройно вaкcиниpaни, да се считат само за частично защитени.

Министерската директива обаче също така посочва, че здравните работници, които са били заразени с СОVID от 20 декември 2021 г., се считат за „защитени“, независимо от техния вaкcинaциoнeн cтатyc.

Въпреки че здpaвното министерство на Квебек смята, че наскоро заразените нeвaкcиниpaни работници имат по-силна защита срещу СОVID, отколкото хората с три дози вaкcинa, нeвaкcиниpaнитe жители на Квебек остават обект на строги ограничения поради прилагането на вaкcинaциoнни пacпорти.

Ако повтаряш една лъжа хиляди пъти, се превръща в наука…