ДА БЪДЕШ ПРАВ Е ЕДИНСТВЕНОТО СЪСТОЯНИЕ, КОЕТО ЗА РАЗСЪДЪКА ПОНЯКОГА Е ПО-ВАЖНО ОТ ОЦЕЛЯВАНЕТО.

Разсъдъкът е система от органи, която включва цялото физическо същество. Цел на разсъдъка е да оцелее и да има право. Той ще направи всичко, за да я постигне.

Понякога се случва да има нещо по-важно от разсъдъка, и то е – „да има право“.

Разсъдъкът постига своята цел, оцеляването, като запазва следи от събитията, запаметява ги в момента, когато се случват и извиква тези спомени обратно в моменти, важни за оцеляването. Във всички мигове на ежедневния живот става въпрос за оцеляване.

Не се касае само за спомени за случаи, които в миналото са застрашавали оцеляването, а и за такива, които биха застрашавали живота. Ние не се нуждаем от спомен за това, как ни е сгазил камион, за да можем в бъдеще да избегнем такова стълкновение. Разсъдъкът може да си създаде представа за това, което би могло да се случи и да запази тази представа като спомен.

Въз основа на тази способност за мислене с понятия човекът е „съвършеният оцеляващ“. Нито едно друго живо същество на тази планета не може да развива и запаметява понятия като човека. По този начин разсъдъкът много бързо създава определени връзки, „включва кабели и релета“, за да избегне ситуации, заплашващи оцеляването.

Освен това разсъдъкът осъществява своята цел, като намира онази основна „храна“, която му е нужна, за да избегне смъртта. Този процес протича така автоматично, че само малко хора са в състояние да ви кажат какво точно е необходимо за оцеляването. Обикновено търсенето и употребата на въздух вървят така автоматично, че вие от раждането си досега въобще на ги забелязвате. Средно 18 вдишвания и издишвания в минута правят само за една година 9 460 800 дихателни цикъла.

Почти толкова автоматично протича и търсенето и приемането на храна. Само когато въздух и храна започнат да недостигат, разсъдъкът напълно осъзнава своята функция на търсач и консуматор.

Третата и последна предпоставка за оцеляване не е така очевидна като първите две. Въпреки това, без любовта на другите вие не можете да оцелеете физически. Смърт поради недостиг на любов може да бъде наблюдавана в домове за намерени деца, където кърмачетата получават въздух и храна, но не се докосват с любов.

И така, на равнището на разсъдъка животът е игра, чиято цел е оцеляването. За да играят успешно, хората си съчиняват номер за оцеляване. Всеки си има такъв номер.

Той се състои от образци на поведение, имащи за цел получаването на достатъчно въздух, храна и любов. Но в течение на годините се осъществяват множество грешни „връзки“, така че понякога е трудно да се познае дали действията на определена личност имат нещо общо с оцеляването.

Въпреки това оцеляването е в основата на действията. Явно е, че действията на някои хора не допринасят много за тяхното собствено сегашно оцеляване; но често ние не живеем сега. Много често ние живеем после, вместо сега.

Може би вече сте забелязали, че до известна степен потребност за хората е да имат право. Това е един аспект на оцеляването. По-точно казано: „Да имаш право“ представлява съвкупност от трикове за оцеляване, успешно прилагани в миналото. Когато тези трикове не минават, могат да бъдат наблюдавани отчаяни опити те да бъдат прилагани отново и отново, само защото много силно са свързани с това, което в миналото е функционирало. Обаче факт е, че да даваш на себе си право, а на другите не, обикновено не подпомага оцеляването в настоящето. По този начин имането на право е единственото състояние, което за разсъдъка понякога е по-важно от оцеляването. Понякога хората отиват даже на смърт, за да излязат прави.

Друг важен аспект на разсъдъка е, че той изхожда от едно състояние на недостиг. Имам предвид следното: разсъдъкът казва, че необходимостта за оцеляване „храна“ не била в достатъчно количество, така че за тази, която е налице, трябва да се борим. Това значи: в рамките на контекста за недостиг не може един да спечели, без друг да загуби. Този контекст е основа на конкуренцията, която съществува само спрямо други „глави“, привърженици на вярата в недостига. В рамките на конкуренцията разсъдъкът придава на правото огромна стойност и важност за оцеляване.

В този смисъл „право“ означава ни повече, ни по-малко една преценка, която разсъдъкът прави за себе си, а именно, че неговите схващания са правилни, а тези на другите – погрешни. Разсъдъкът ще използва всички обстоятелства, каквито и да са те, за да затвърди изводите, че има право. Ако разсъдъкът принадлежи към определена националност, цвят на кожата, религия, сексуално наклонност, стопански отношения, политически убеждения или професия, той ще употреби този материал, за да постави себе си във вярна светлина. Разсъдъкът ще използва всичко, за да излезе прав.

Съществува активно и пасивно право. Пасивното право привлича съществуващи обстоятелства за доказване на собственото право. Активното право е действие, насочено към други хора за доказване правилността на собствените позиции. Войната е особено ярък пример за активно право. Има безброй примери за други видове активно право във вашия живот. Спор и кавга са два от тях.

„Оправдание“ е действието, при което разсъдъкът взема фактите и ги интерпретира според своята потребност да има право. Оправданието може да направи всичко, дори да промени вашето възприятие за действителността. Дори убийство може да бъде оправдано от разсъдъка.

И така, разсъдъкът е изнредно високо развита машина, чиято еволюция е траяла милиони години. Той има способността да пази себе си и да се размножава, но най-забележителното му свойство е да си спомня. Той запаметява една линейна поредица от събития, които се случват в неговия обсег на сетивни възприятия от момента на зачатието.

Въпреки че не е способен волево да извиква тези записи, всеки от тях може да бъде реактивиран при определени условия. Някои записи са недостъпни за обикновеното съзнание и се определят като подсъзнателни.

Тази огромна памет, по-голямата част от чиито данни завинаги остава неосъзната, е отговорна за един много интересен белег на разсъдъка: неговият автоматизъм. Ако престанете да бъдете съзнателен наблюдател на своя разсъдък, ще забележите, че той може да оцелее прекрасно и без вас. Той ще го прави автоматично без вашето участие, защото това е единствената му задача. С цел оцеляване разсъдъкът създава т.нар. „модели на поведение“. Ако останат ненаблюдавани, тези модели вървят автоматично. Тяхната продукция е толкова силно развита способност на разсъдъка, че тя поема голяма част от нашето преживяване на живота и често ни кара да се питаме учудени: „Защо правя това всъщност?“ или „Защо изобщо се държа така?“

Обикновено тези модели не ни интересуват особено. Нашата разсъдъчно-телесна машина просто прави това, което спомага за оцеляването й. Но понякога нашите модели на поведение са повод за болезнени преживявания в отношенията ни. Някои от тях са продукт на минали отношения с други хора. Тези минали отношения са един вид ядро, около което се формират модели на поведение и чувстване.

Отличителен белег на тези отношения е, че разсъдъкът създава връзки между техните особености и собствената цел за оцеляване. Първичните потребности, свързани с тези отношения, са храната и любовта. Вследствие на това разсъдъкът съвсем точно запаметява отношения, които някога са задоволили една или и двете потребности, за да разбере как се създават задоволителни, т.е. осигуряващи оцеляването отношения.

По този проблем вашият разсъдък работи неуморно и в извънредни часове. Резултатът са модели на поведение, които се прилагат в новите отношения, защото са били успешни в миналото.

Естествено, нашите родители и хората, които обичаме, образуват ядро на модели за оцеляване. Новите хора, които се появяват в живота ви, са за вашата разсъдъчна машина по същество подобни на родителите ви.

Все едно какви са били или са вашите отношения с родителите ви, ако не осъзнаете с кого сте в момента, ще изпаднете в големи трудности. Бъдете сигурни, че личността, с която сте сега е различна и иска вие да го забележите.

Ако се отнасяте към него или към нея почти автоматично, има опасност да се лишите от особените качества на това отношение, ако не и от цялото отношение.

Разсъдъкът не е способен директно да преживява или обича другите. Той може да записва и реагира.

За да протича добре, една връзка изисква вашето участие. Вашият разсъдък не може да ви замести успешно.

За него са достъпни само механичните движения на едно отношение. Разсъдъкът се „нуждае“, а от състояние на нужда не може да се обича.

Вие не можете да обичате този или това, от което се нуждаете.

За да можете отново и отново да преживявате любов към един човек, необходимо е тоно и будно да наблюдавате разсъдъка си. Иначе ставате несъзнателни, третирате другите автоматично и любовта умира от недостиг на вашето участие.

Това е естественият резултат от ненаблюдавани модели на поведение. Само вие имате способността да наблюдавате. Не очаквайте вашият разсъдък да прави това вместо вас, защото за него е невъзможно да наблюдава сам себе си.

автор: Рон Смодермон