.
На 26 октомври православният свят се изпълва с особена светлина – денят на Свети Димитър Солунски Чудотворец, воинът, чиято сила не се измерва с мечове, а с непоколебима вяра, любов към Бога и милост към човека. От векове неговото име е символ на защита, храброст и божествена закрила.
Животът на един небесен воин
Свети Димитър е роден през III век в Солун, в заможно и благородно семейство. Баща му бил управител на града и ревностен християнин, макар по онова време вярата в Христос да се преследвала жестоко от римската власт. Когато родителите му починали, младият Димитър заел бащиното място – станал управител на Солун, но вместо да преследва християните, той сам започнал да проповядва Евангелието.
Скоро истината за неговата вяра достигнала до император Максимиан Галерий, който по това време бил в Солун. Светецът бил хвърлен в тъмница и там, в дълбока нощ, му се явил Христос, укрепявайки духа му с обещание за вечен живот.
Мъченичеството – венец на славата
Когато християнинът Нестор поискал благословия от Димитър, за да се изправи срещу страшния езичник Лий, светецът го благословил с думите:
„Иди, Несторе, и Христос ще ти помогне!“
Нестор победил Лий, но бил осъден на смърт. След това дошъл ред и на самия Димитър – римските войници го промушили с копия в тъмницата. Така той предал духа си на Господа, а от земята, където паднала кръвта му, започнало да извира миро с благоуханен аромат, който лекувал болни и чудотворно спасявал страдалци. Оттогава и до днес светецът е наричан Мироточивият.
Чудесата на свети Димитър
Легендите за чудесата на светеца са безброй. Казва се, че когато българите се сражавали за свободата си, Свети Димитър слизал от небето, облечен в огнени доспехи, и ги повеждал в битка. Неслучайно в народните вярвания той се смята за покровител на войните и защитник на народа.
Вярва се също, че на Димитровден „Димитър носи снега“ – денят, в който природата се подготвя за зимния покой. Затова народът казва:
„Дойде ли Димитър, идва и зимата.“
Църквата „СВ. Димитър Солунски“ във Велико Търново
Свети Димитър и България
Още от Средновековието култът към светеца е дълбоко вкоренен в българската душевност. В чест на него е издигната прочутата Басилика „Свети Димитър“ в Солун, както и великолепната църква „Св. Димитър“ във Велико Търново, свидетелка на провъзгласяването на възстановяването на Българското царство през 1185 г. от братята Асен и Петър. Те вярвали, че самият светец ги е подкрепил в тяхното въстание.
Оттогава Свети Димитър е почитан като небесен пазител на българската държавност и свобода.
Свети Димитър Солунски е жива сила на вярата, пламък в душите на онези, които се борят за добро и истина. И когато вечерта на Димитровден небето се обагри в червено, мнозина вярват, че това е блясъкът на неговите огнени доспехи, които пазят света от тъмнината.
„Свети Димитре, чудотворче,
пази народа от зло и буря,
бъди ни щит и милост,
във мрака – път и светлина.“
Мощите на Св. Димитър в солунската базилика