. Имало едно време в далечна, покрита със сняг руска земя, малко момче, чието сърце туптеше не с ритъма на света, а с пулса на небето. Казвал се Прохор – тих, бледен, сякаш носещ светлина, която още никой не разбирал. Още от дете не обичал шум, пазар, състезания. Той обичал тишината. И тишината – него. … Продължете с четенето на Придобий мирен дух и хиляди ще се спасят около теб – СЕРАФИМ САРОВСКИ