.
На 11 юли 1990 Новоселич и Кобейн влизат в студио, за да запишат сингъла „Sliver“, който трябва да излезе преди предстоящото им турне във Великобритания.
За тази сесия наемат Дан Питърс от Mudhoney, но продължават да прослушват и други барабанисти.
Заглавието на сингъла – „Треска“, няма нищо общо с текста, но този път то е единственото, за което критиците биха могли да се хванат, защото във всяко друго отношение песента е изпипана и представлява истински творчески прелом за Кобейн.
Темата, която разработва в нея, е за онова, което познава най-добре – семейството си.
„Sliver“ разказва историята на момче, оставено при баба си и дядо си, което не иска родителите му да си отиват.
То яде картофено пюре за вечеря. Има проблеми с храносмилането. Кара колелото си, но си удря пръста. Гледа телевизия, но заспива.
„Бабо, заведи ме у дома, искам да бъда сам“, гласи простичкият припев. Текстът завършва с това как момчето се събужда в прегръдките на майка си.
„Sliver“ е може би най-искрената песен, която някога сме записвали.
Това обяснява Кърт Кобейн пред „Мелъди Мейкър“. Същевременно твърди, че тя не е автобиографична, въпреки че никой, който го познава, не му вярва.
„Пее се за това как си малко момче и искаш да си у дома с мама, а не да те гледат баба и дядо“ – изтъква сестра му Ким. Това е и едно от първите парчета на Nirvana, в което използват контраст в динамиката – това впоследствие ще се превърне в тяхна запазена марка.
Песента е тиха и бавна, но припевът й се стоварва върху слушателя като гръмотевична стена от звуци.
Sliver
Mom and Dad went to a show
Dropped me off at grandpa Joe’s
I kicked and screamed, said please, oh no
Grandma take me home
Had to eat my dinner there
Mashed potatos and stuff like that
Couldn’t chew my meat too good
Said why don’t you stop your crying
Go outside and ride your bike
Thats what I did, I stumped my toe
After dinner, I had ice cream
I fell asleep, and watched tv
Woke up in my Mother’s arms
Grandma take me home
I wanna be alone
източник: Чарлз Р. Крос „Биографията на Кърт Кобейн“