.
НАУКА И СТАЛИНИЗЪМ
Според схващанията на Сталин във всяка наука трябва да има авторитетна личност, която да се ползва с доверието на Партията.
Самият Сталин е провъзгласен за „корифей на всички науки“. В съветската действителност думата му е най-висшата научна инстанция.
В много случаи – понякога под прикритието на Централния комитет на Партията – той директно се намесва в научни дискусии. Така става с биологията, генетиката и езикознанието.
Изследването на историята също се води от идеите на Сталин, а писането на новата история е принизено до марксистко-ленинистка партийна пропаганда. Сталин сам председателства комитета, който трябва да оцени и награди най-добрия ръкопис на нова популярна историческа книга за историята на Русия и Съветския съюз.
В университетите и другите висши учебни заведения членовете на Партията са назначавани на високи постове, докато „буржоазните“ учени са прогонвани.
Научната компетентност е изместена от верността към режима и Партията. „Буржоазните“ учени открито са унижавани. Ръководител на изследователски институт е накаран да напише дисертация за млад комунист, който впоследствие поема ръководството на института.
Ширят се страх и апатия, вихрят се арести, екзекуции и самоубийства. Отделни личности проявяват смелост, но повечето правят компромиси.
1928 и 1935 г. са решаващи в това отношение. През 1928 г. всяка форма на „бурожоазна“ наука е обявена за престъпна и погрешна. През следващите години се разгръща революция в културата и диалектическият материализъм е изведен като единствената вярна философия.
Природата, духът, науката, обществото, етиката и политиката – всичко има материален произход и се движи закономерно и „диалектически“ към предварително поставената цел, комунизма.
Всички учени и изследователи трябва да преподават, че политиката и идеологията на Партията са научни, и обратно, цялата наука е партийна.
Съветските учени са принудени да променят работата си така, че да приведат изследователската си дейност в съзвучие с диалектическия материализъм. Възниква и т.нар. „пролетарска биология“, която се отдава на социалдарвинистки утопии за растителни култури и животински видове – дисциплина, с която по-късно ще се занимават във връзка с кариерата на шарлатанина Трофим Лисенко.
Като цяло се прави принципно разграничение между съветска (прогресивна) и буржоазна (реакционна) наука.
Още през 1926 г. е осъществен скандален научен експеримент от социалдарвинистката утопия на размножаването – кръстосването на човек с маймуна. Зоологът И. Иванов получава от френския институт „Пастьор“ разрешение да извършва експерименти във Френска Гвинея.
Женски шимпанзета трябвало да бъдат оплодени с човешка ceменна течност. Когато никое от шимпанзетата не забременява, Иванов решава да опита обратното – жени да бъдат oплoдени със ceменна течност от шимпанзе. Болницата в Конакри обаче отказва да приеме съветския учен. Липсват африканки, които да станат приемници на ceменната течност на шимпанзета.
През 1929 г. се опитват да повторят същия експеримент в Съветския съюз. Този път съветски жени с „идеални интереси“ ще бъдат опитните животни за oплoждане. Опитите трябва да се състоят в съветски развъдник за маймуни в Сухуми, Грузия.
Единствената подходяща пoлoвo зряла мъжка маймуна на име Тарзан обаче умира, преди да започне с oплoжданeто. Преди да внесат нова група маймуни, идват нови идеологически директиви и пoради това експериментът е замразен.
През 1935 г. настъпва нов преломен момент; на преден план излиза „съветският патриотизъм“. Оказва се, че става дума за друг биологичен проект. Марксистките труженици предлагат да се разработи човешки гeнoфoнд за подобряване на качествата на съветското население.
Вместо естественото, спонтанно размножаване – нещо отрицателно – у населението трябва да се заложи един „биологичен социализъм“ чрез изкуствено oплoждaне на жени с материал от този гeнoфoнд на най-висшите представители на новия съветски човек.
Индивидуалното oплoждaне при брака отразява „буржоазния инстинкт за собственост“ с изискването за собствено дете. Вдъхновеният от Сталин съветски патриотизъм обаче осъжда тази идея като обида спрямо съветските жени. Бракът и семейството се ценят като основополагащи институции на социалистическото общество.
ШАРЛАТАНИНЪТ ЛИСЕНКО
Една от науките, които шарлатаните успяват да унищожат, е биологията. Тук главна роля играе изследователят на растителните култури Трофим Лисенко. Кариерата му е добър пример зa това как действа системата на Сталин.
Важното е да имаш защитници и представители в политическата система възможно най-високо и най-близо до Сталин. Лисенко успява да се сдобие с подкрепата на самия Сталин, тъй като той се поддава на шарлатанските му идеи за драстично увеличение на земеделското производство в Съветския съюз, ако се приключи с „буржоазната“ и „реакционна“ наука.
Лисенко и поддръжниците му отправят ожесточени политически, идеологически и привидно научни атаки спрямо учението на Мендел за наследствеността. Както и в други клонове на науката, се използват идеологически кампании и обществени убийства над личността – даже физически убийства – големият и сериозен съветски генетик Николай Вавилов изчезва от затвора през 1942 г.
Трофим Лисенко
Лисенко и приближените му пък са назначени на ключови постове в средите на съветската генетика.
Лисенко си фантазира, че в дългосрочен план ще може да се отгледат акациеви дървета, които да раждат едновременно сладък грах и лешници. Възможно щяло да бъде още кръстосването на домати с картофи, така че едно и също растение да дава картофи под земята и домати над нея. Всички тези и безброй още фантазии си остават такива въпреки упоритите експерименти и позоваването на марсизма-ленинизма и на самия Сталин.
През 1931 г. Партията и правителството обявяват, че редица култури ще бъдат заменени от сортове с висока производителност из целия Съветски съюз. Подновяването ще се осъществи за период от две години. Ще бъдат разработени нови сортове пшеница и картофи. Освен че ще бъдат богати на белтъчини, ще са устойчиви на студ, суша и всякакви болести.
Сериозните съветски учени смятат изискванията на режима за смехотворни, но Лисенко уверява, че те могат да бъдат постигнати. Когато чудесата не се случват, той обвинява за това „буржоазните“ генетици. Много от учените, критикували Лисенко, са арестувани през 1937-1939 г. и умират в затвори и лагери.
На Сталин му хрумва грандиозната идея да построи канал през пустинята Каракум в Туркменистан, за да създаде условия за обширни маслинови насаждания. Планът „Сталин“ за преобразуване на природата е одобрен през 1948 г. За тридесет години трябва да се засадят огромни заслони, за да се укротят ветровете от Казахстан и централноазиатските пустини. Трябва да се създадат и гористи пояси в безплодния басейн на Волга на юг. Използвани са безрезултатно огромни ресурси. Проектът е започнат през 1949 г., но е изоставен след смъртта на Сталин през 1953 г. Идеята му да се отглеждат каучукови дървета търпи провал.
Има и други случаи, когато Сталин директно и в детайли се изказва по научни въпроси. Когато през 1948 г. борбата между Лисенко и противниците му се изостря, Вождът свиква приближените си и издава нареждане Централният комитет да направи подробно изявление, така че на учените да стане ясно с какво да се съобразяват: всички са длъжни да подкрепят теориите на Лисенко. На едно по-късно заседание Сталин обявява, че в Партията няма масто за лични мнения. Може да съществува само една партийна линия що се отнася до биологията.
На един конгрес в Ленинската селскостопанска академия в Москва от началото на юли 1948 г. Лисенко чете лекция, одобрена от Централния комитет на комунистическата партия, тоест от Сталин. Вождът дори лично е редактирал текста.
Тази лекция дава насоките за по-нататъшното развитие, при което на сериозните учени им се налага да се унижават пред шарлатансквото на Лисенко и Сталин.
Източник: Бент Йенсен, „Сталин. Биография“, 2005
