.

Във времето, когато светът очаквал Спасителя, един човек от малкия град Витсаида чул гласа, който ще промени живота му завинаги. Това бил Филип – един от първите призвани от самия Иисус Христос. Той не бил книжник, нито богат човек, а обикновен галилеец, чието сърце било отворено за истината.

Евангелист Йоан разказва, че Исус намерил Филип и му казал просто: „Следвай Ме.“ 

Тези две думи били достатъчни. Без да пита, без да се колебае, Филип тръгнал след Него.
И още нещо забележително – веднага след това Филип отишъл при своя приятел Натанаил (по-късно познат като апостол Вартоломей) и му казал:

„Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писал Мойсей в Закона и говориха пророците.“

Така Филип става не само ученик, но и първият благовестител, който води другите при Христос.

Свети апостол Филип, статуя намираща се в Архбазиликата „Св. Джовани“, Рим, Италия.

В Евангелието срещаме Филип няколко пъти – винаги като човек, който пита, разсъждава, мисли.

При Тайната вечеря той се обръща към Учителя с искрено желание да разбере:

„Господи, покажи ни Отца, и ще ни стигне.“

Това не е съмнение, а жажда за познание. Исус му отговаря с едни от най-дълбоките думи в Евангелието:

„Толкова време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, видял е Отца.“

Филип е символ на вярата, която пита, на човека, който иска да разбере, за да обича по-дълбоко.

След Възнесението на Христос, свети апостол Филип, изпълнен със Светия Дух, поема дълъг път на проповед. Преданието разказва, че той проповядвал Евангелието в Азия, Сирия, Лидия и Фригия. Навсякъде вършел чудеса, изцерявал болни, разрушавал идолски храмове и обръщал хората към вярата.

Статуя на апостол Филип при катедралата на Свети Исак. Санкт Петербург, Русия

В град Йерапол (в Мала Азия) Филип се сблъскал с жестоко езическо гонение. Там, заедно с апостол Вартоломей и сестра си Мариамна, бил хвърлен в тъмница. Когато чудесно спасил с молитва дъщерята на местния управител, мнозина повярвали. Това предизвикало гнева на езическите жреци, които го разпънали на кръст с главата надолу.

Така Филип завършил земния си път – в мъченическа вяра и пълно упование.

Свети апостол Филип се почита като първия, който довел друг при Христос, и като образец на разумна, дейна вяра – вяра, която не се страхува да пита и да търси, но никога не се откъсва от любовта към Бога.

В православната традиция денят на Свети апостол Филип се празнува на 14 ноември. В иконографията свети апостол Филип често е изобразяван като млад мъж с благ поглед, държащ кръст или свитък – знаците на проповедта и мъченичеството. Той напомня, че истинската вяра не е сляпа. Тя е светлина, която се търси, разбира и живее.