.
Приемането на Закон за предоставяне на извънредни пълномощия е важно в германската и световната история, тъй като бележи официалния преход от демократичната Ваймарска република към тоталитарната нацистка диктатура.
На 30 януари 1933 г. Адолф Хитлер става канцлер на Германия. Тогава светът не трепва и въобще никой не смята това за кой знае колко важно събитие. Националсоциалистите завземат властта, но тя е ограничена, тъй като тяхната партия е само една от четирите коалиционни партии.
Поради липсата на мнозинство в Райхстага, Адолф Хитлер призовава за нови избори, за да се опита да укрепи позицията си, така че Националсоциалистическата партия да имат мнозинство в Райхстага.
На 27 февруари 1933 г., когато кампанията навлиза в последните си дни, Райхстагът, сградата на германския парламент, бива опожарен и изгорен. След събитието, естествено, цари атмосфера на паника и ужас.
Ден след пожара президентът Хинденбург подписва извънредния указ за защита на германския народ.
Този указ отменя демократичните аспекти на Ваймарската република и обявява извънредно положение. С този акт се отменят гражданските свободи и някои основни права – свободата на печата, свободата на словото, на събранията и митингите. Този указ дава на нацистите правно основание за преследване и потисничество на всякакви опоненти, които биват очерняни като предатели на републиката. Хората могат да бъдат вкарани в затвора по каквато и да е причина.
Атмосферата на несигурност след пожара в Райхстага осигури много гласоподаватели за националсоциалистическата партия.
На 23 март 1933 г. Хитлер предлага на Райхстага Закон за предоставяне на извънредни пълномощия, който фактически отменя Ваймарската конституция. Този нов закон дава на Хитлер правомощието да управлява с укази, вместо да приема закони през Райхстага и президента Хинденбург.
От 1933 г. нататък Хитлер продължава да консолидира и централизира властта чрез чистки и пропаганда. Тези чистки достигат своя връх с „Нощта на дългите ножове“. След като чистките на националсоциалистическата партия и германското правителство приключват, Хитлер получава пълен контрол и власт над Германия и започва процеса на превъоръжаване.
Така започват политическите и военни борби, които в крайна сметка достигат кулминацията си – Втората световна война.
Преди няколко дни канадският премиер Джъстин Трюдо задейства Закона за извънредните ситуации от 1988 г., който позволява на федералното правителство да разреши използването на специални временни мерки за гарантиране на сигурността при извънредни ситуации, с което на практика Канада отмени демокрацията.
Наричан преди Закон за мерките по време на война, този закон е използван само три пъти в канадската история: по време на двете световни войни и през 1970 г. от бившия министър-председател Пиер Трюдо, бащата на Джъстин Трюдо, по време на т.нар. „Октомврийска криза“, когато квебекски сепаратисти отвлякоха британски дипломат и квебекски министър.
„Блокадите вредят на нашата икономика и застрашават обществената сигурност“, каза Трюдо на пресконференция. „Не можем и няма да позволим да продължават незаконните и опасни действия“.
Всъщност правото на мирни протести не е „незаконно“, както се изразява Трюдо. Въпреки това, протестиращите бяха прегазвани с коне, бити, пръскани със сълзотворен газ, арестувани, сметките им запорирани, беше им отнемано горивото, камионите им бяха конфискувани, децата им бяха предадени на социалните служби, а домашните им любимци – на Фондацията за предотвратяване на жестокостта над животните.
Покрай протесните действия в Канада, а и на много другите места в развития Запад, някои медии изключително възненавидяха думата „свобода“. Хегемоничният либерализъм принесе в жертва дори една от базисните ценности, благодарение на които успя да постигне своя апогей.
Въпреки това, жителите на Канада не се предават. Това е снимка от Британска Колумбия, Канада, днес:
