ПОВЕЧЕТО ХОРА, поради невежество и заблуденост дотам потъват в излишни грижи и безполезен тежък труд, че не успяват да откъснат най-сладките плодове на живота: пръстите им са станали твърде непохватни и треперещи от непосилния труд.

КОЙТО ВСЕ РАБОТИ, няма време да се почувства човек, не може да си позволи човешки отношения с хората – това би обезценило труда му на пазара. Той няма време да бъде друго освен машина. Кога да си дава сметка за своето невежество – а без подобни равносметки няма зрелост, – след като толкова често му се налага да използва познанията си?

ТАКЪВ ЧОВЕК би трябвало първом да го облечем и да го нахраним безплатно, да го освежим с приятна напитка и сетне да го преценяваме. Най-добрите страни на природата ни, също като прашеца по току-що откъснат плод, могат да се съхранят само при нежно докосване. А ние съвсем не се отнасяма нежно нито към себе си, нито към ближните.

НА ВСИЧКИ Е ИЗВЕСТНО, че мнозина измежду вас, читатели мои, са бедни, животът им е труден, понякога едва си поемат дъх. Сигурен съм, че има и такива, които не могат да заплатят вече изядените обеди или да кажем, палтата и обувките, които, ако още не са се износили, твърде бързо ще се износят, хора, стигнали до тая страница с цената на заето или крадено време, ощетявайки с един час кредиторите си. За мен е очевидно, че много от вас водят жалък, окаян живот – имам набито око.

ПОСТОЯННО СТЕ ПОД НАПРЕЖЕНИЕ да получите работа и да се отървете от дългове, а дълговете винаги са били тресавище, римляните са ги наричали aes alienum, сиреч „чужда мед“, понеже част от парите им са били медни; вие живеете, умирате и се погребвате с тая чужда мед; все обещавате ли, обещавате да платите утре, а днес умирате длъжници; докарвате се на кого ли не, подсигурявате си клиентела по всевъзможни начини – стига да не са подсъдни; лъжете, подмазвате се, гласувате, угоднически се затваряте в орехова черупка или пък се разтапяте в подкупна голословна щедрост, та дано при вас си поръчат било обувки, шапка, палто, било карета или бакалски стоки; правите се на болни, за да заделите нещичко, в случай че наистина се разболеете, скривате го в някой стар сандък или, завързано в чорап го пъхвате в някоя цепнатина в мазилката, а може и под керемидите за по-сигурно – къде ли не криете, колкото и малко да имате.

ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ е нищожен тиранин сравнение с личното. Съдбата на човека се определя от това, което той сам мисли за себе си.

ЗАМИСЛИМ ЛИ СЕ за истинското предназначение на човека, както е казано в катехизиса, и за насъщните му жизнени потребности, ще излезе че хората съзнателно са избрали сегашния си начин на живот, предпочитайки го пред много други. А всъщност те чистосърдечно вярват, че нямат никакъв избор.

БОДРИТЕ И ЖИЗНЕНИ НАТУРИ обаче помнят, че слънцето е изгряло на чисто небе.

НИКОГА НЕ Е КЪСНО да се откажеш от предразсъдъците си. няма начин на мислене или поведение, колкото и да е стародавен, който да може да се приеме без проверка.

ТОВА, КОЕТО ДНЕС ВСИЧКИ ПОВТАРЯТ или тихомълком приемат за вярно, утре може да се окаже лъжа, дим, погрешно взет за облак, от който уж ще се изсипе благодатен дъжд върху посевите. Всичко, което старите хора смятат непосилно за теб, се оказва по силите ти, щом опиташ.

ЗА СТАРИТЕ ХОРА – СТАРИ ДЕЛА, за новите – нови. Някога не са знаели например да добиват гориво за поддържане на огъня, а днес поставят малко сухи съчки под един котел и обикалят земното кълбо със скоростта на птиците, която в миналото била смъртоносна. 

СТАРОСТТА НЕ Е ДОБРА ПОМОЩНИЦА в поученията от младостта, тъй като е изгубила повече, отколкото е придобила. Можем да се съмняваме доколко и най-мъдрият е постигнал нещо истински стойностно само от трупане на години. Всъщност старите не могат да дадат никакъв ценен съвет на младите: собственият им опит е твърде ограничен, животът им е изцяло провален – по лични причини според тях; съхранили навярно някаква надеждица в печалното си съществуване, те просто вече не са някогашните младежи.

ОТ ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ живея на тая земя и още не съм чул един ценен или поне сериозен съвет от по-възрастните. Те на са ми казали нищо съществено – може би и не могат. Пред мен е животът – повече непознат, отколкото познат, но техните познания с нищо няма да ми помогнат. Ако съм придобил някакъв ценен личен опит, то определено смятам, че не го дължа на препоръките на моите наставници.

ПРИРОДАТА И ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ са тъй разнообразни, както и самите ние. Кой би могъл да предскаже какво ще предложи другиму бъдещето? 

ПРИРОДАТА Е НАГОДЕНА към нашата слабост точно толкова, колкото и към силата ни. Непрестанното безпокойство и напрежение у някои хора е почти неизлечимо заболяване. Така сме устроени, че преувеличаваме значението на извършената от нас работа. А колко много е неизвършеното!

БИ БИЛО ОТ ПОЛЗА известно време да се поживее просто и непретенциозно, макар и посред цивилизацията, та дори само за да се разбере кои са насъщните ни потребности и първичните способи за задоволяването им.

Из „Уолдън или Живот в гората“, 1854

Вижте още: С напрягане на нозете не се постига умствено сближаване – ХЕНРИ ДЕЙВИД ТОРО