.

Уилям Пен (1644 г. – 1718 г.) е основателят на Пенсилванската провинция – английската северноамериканска колония, която става впоследствие американския щат Пенсилвания.

Роден е във видно английско англиканско семейство, но на 22 г. става квакер, какъвто остава до края на живота си.

Многократно е пращан в затвора за квакерските си убеждения по време на гоненията срещу тях в Англия, когато англиканството е официална религия в страната.

Той получава територията, която съответства на днешният щат Пенсилвания от английския крал за заем, който трябвало да погаси на бащата на Пен.

Неговата мъдрост се проявява в смелата му визия за „свещен експеримент“, който поставя основите на демократично управление и религиозна толерантност в бъдещия щат, далеч преди тези принципи да станат общоприети.

По време на жизнения си път Уилям не успява да спечели пари от колонията и е привикан в Англия, където е съден за дългове и умира в безпаричие.

За този който живее, радвайки се на живота във вековете, смъртта не е страшна.

Да бъдеш невинен – това означава не да нямаш никаква вина, а да бъдеш добродетелен – означава да преодоляваш собствените лоши чувства и намерения.

Имат право да критикуват само онези, които са готови да помогнат.

Първи се сърди този, който не е прав.

Избягвайте ласкателите – това са преоблечени крадци.

Всеки удар, който нанасяме в пристъп на гняв, в крайна сметка се стоварва върху нас самите.

Една от най-пагубните наши грешки е да разваляме доброто дело с недоброто му реализиране в живота.

Истината по-често страда от разпалеността на своите защитници, отколкото от аргументите на своите противници.

Истинската религия не извежда хората извън света, а им дава възможност да живеят по-добре в него и провокира усилията им да го оправят.

Хората като цяло отглеждат по-грижливо конете и кучетата си, отколкото децата си.

Прекалената ученост угнетява ума и унищожава естествената светлина, което е причина за толкова многото безполезни учени на този свят.

Да умреш е като да прекосиш света, както приятелите прекосяват морета, а пак живеят един в друг. Понеже насъщното в тях трябва да присъства, да обича и да пребъдва във всичко, що е вездесъщо. В тази божествена преграда те се виждат лице в лице и разговорът им е лек, както и чист. Такава е утехата на приятелите — може да се казва, че умират, ала приятелството и компанията им са винаги до теб в онзи върховен смисъл, защото са нетленни.

Този, който е научен да живее с малко, дължи повече на мъдростта на баща си, а този, който наследява богатство, го дължи на бащините грижи.

Свободата без подчинение е хаос, но подчинението без свобода е робство.

Разгледайте Каталога за редки книги на БиблиоОбмен: