Ако има нещо, което не мога да понасям у човек, то е неговата черна, злобна гордост, която расте въпреки всичко. Тя е като болест, която все повече и повече се влошава; а и основанията за тази гордост са направо безсмислени. Само да можеше да се види такъв, какъвто го виждат другите, може би щеше малко да се посвие…

Може би най-трудното изпитание за нашата душевност е да гледаме успеха на другите.

На щастието не трябва да се гледа като на самоцел, то идва, когато забравиш за себе си.

Животът не е прав и лесен за преминаване коридор, по който вървим. Той е лабиринт от проходи, през които трябва да си проправяме път, изгубени и объркани, а от време на време попадаме и в задънена улица. Но ако имаме вяра, все някоя врата ще се отвори пред нас. Може да не е тази, за която сме си мислили, но в крайна сметка ще е за добро.

Просто съм някакъв нещастен извратен тип, който не умее да мисли правилно, като всички, не мога да приуча себе си да ходя в общия впряг.

Най-достойното постижение е победата на човек над самия себе си. Този, който е постигнал това, не познава загубата.

Нищо не е по-ограничаващо от затворен кръг познанства, в които всички теми на разговор са изчерпани, а взаимоотношенията се базират на рутина.

Яжте по-малко. Врата на рая е тясна.

Адът е мястото, където отиваш, когато изгубиш надежда.

Това е животът… да започнеш от начало, когато всичко е изгубено.

Кронин със семейството си, 1938

Арчибалд Кронин е шотландски писател, известен най-вече с романа си „Цитаделата“, който е екранизиран и е носител на наградата Оскар. Завършва медицина и дълги години е практикуващ хирург, включително и в  в Кралския флот по време на Първата световна война. Опитът си в медицината използва в своите романи, които си печелят небивал успех и биват преведени да много езици.

Вижте още: Във всяка любов има желание за вечност и в това се крие вечната любовна мъка – ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК