В живота няма скокове и случайности – всичко си има своята причина.

Всяка наша мисъл, всяко наше чувство и постъпка изхождат из миналото и влияят върху бъдещето.

Докато това минало и бъдеще е скрито за нас, докато ние гледаме на живота като на загадка, неподозирайки, че сами сме се създали, дотогава явленията в нашия живот ще ни се показват като случайно излезли из бездната на незнайното и срещнали нас в света.

Тъканта на човешката съдба се изтъкава от самия човек с безчислени нишки, сплетени в неразбираема за нас сложност: една нишка изчезва от нашето съзнание, но тя не е изчезнала, а се е скрила надолу, друга се появява внезапно, но това е все тази, същата нишка, излязла от невидимата за нас страна на тъканта и отново се явява на видимата й повърхнина.

Гледайки само на част от тъканта, и от нейна страна, нашето съзнание не е в състояние да схване всичката сложност на нейното сплитане.

Най-голямото препятствие е камъкът, на който да стъпим, за достигнем най-прекрасната възможност.

Грешката се търкаля по наклонена равнина, докато истината трябва да се катери по хълма.

Моите книги са написани не срещу религията, не против Христа, а против страхливото лицемерие на онези, които са убивали, изгаряли са хора на кладите в името на Всемогъщия Син Божи, започвайки да правят това практически веднага след като Той умря на Кръста за цялото човечество и особено за падналите жени и всички онези, които са се отклонили от правия път – и всички зверства са били извършвани в Негово Име!

Ние само оскърбяваме Бога с вярата си, че можем да убиваме, да обиждаме околните, да вършим много други ужасни неща и да възлагаме отговорността за всичко това върху и без това претоварените плещи на Исуса Христа.

Той ни показа пътя, но не в синагогите или храмовете, както това правеха фарисеите, а в своя собствен Храм, тоест в дълбините на нашето собствено сърце, на сърцето на всеки от нас.

Аз се изказвам не против Христа или Буда, а против изобретените от хората догмати. Будизмът учи, че Царството Божие и Нирвана могат да бъдат заслужени с дела, а не с празни думи. Той учи, че между съда на Бъдещето и Незнайния Бог няма друг посредник, освен нашите собствени постъпки. Христос за нас, Буда – за будистите, но и двамата са учели слепите да виждат истината, обаче апостолите на Христа и Буда са изкривили много от онова, което са казали техните учители, като едните са направили това поради своята духовна и физическа слабост, а другите, например папството, поради своята зла воля и егоистични амбиции.

Трябва да се учи, за да се знае; да се знае, за да се разбира; да се разбира, за да се съди!

Елена Блаватска /1831-1891/, по баща Хан, известна и като Упасика, Рада-бай, както и с латинските си инициали HPB, е руски и американски писател, автор на мистична литература и пътеписи, философ с принос към езотеричната философия, съосновател на организацията „Теософско общество“.

Блаватска е един от предвестниците на зараждащия се спиритизъм в САЩ. Тогава спиритизмът е бил разглеждан като нещо средно между псевдонаука и псевдорелигия, даващ утешение на онези, в чиито очи християнството води неравна битка със злото и които науката е разочаровала с материализма си.

Разпространяваните от Обществото идеи на Блаватска, нейни или заимствани от други автори, и такива, силно повлияни от будизма и индуизма, са оказали значително влияние в политиката, изкуството и религията.

Фактът, че атакува както религията, така и науката, прави така, че мненията за нея са в двете крайности. Притежавайки прекрасна научна интуиция и основавайки се на древни знания, тя твърдяла, напук на всички авторитети, че Дарвин и Нютон са прави далеч не за всичко.

Блаватска издига теории, до които науката достига чак през ХХ век. Тя предсказва откриването на ултразвука, знаела за еквивалентността на масата и енергията, твърди, че Космосът преминава през последователни цикли на разширяване и свиване. Стивън Хоукинг и много други съвременни учени също мислят така. Според спомени на съвременници нейният най-известен труд „Тайната Доктрина“ е била настолна книга на Айнщайн, а теософията са изучавали такива известни учени като изобретателят Томас Едисон, астрономът Камил Фламарион, химикът Уилям Крукс и много други.

Вижте още: Насилственото въздействие на една воля върху друга оставя крайно неприятно впечатление – РУДОЛФ ЩАЙНЕР