Всичко, което е обикновено, е просто; но не всичко, което е просто, е обикновено. Оригиналността не изключва простотата.

Въображението! Без това качество не може да бъдеш нито поет, нито философ, нито умен човек, нито мислещо същество, нито дори просто човек.

Да дадеш обет за бедност, значи да се закълнеш да бъдеш лентяй или крадец. Да дадеш обет за целомъдрие значи да обещаеш на бога да нарушиш най-мъдрия и най-важен от Неговите закони. Да дадеш обет за послушание значи да се отречеш от неотменимото си човешко право – на свобода. Ако човек съблюдава своя обет, той е престъпник; ако го нарушава – е клетвопрестъпник. Животът в манастир – това е живот на фанатик или на лицемер.

Не се впускайте в обяснения, ако искате да бъдете разбрани.

Дори и лъжата да бъде полезна за определен период, то с течение на времето тя неизбежно се оказва вредна. Обратно, правдата с течение на времето се оказва полезна, въпреки че за момента може да носи вреда.

Жените пият ласкателни лъжи на цели глътки, а горчивата истина – на капки.

Жените се ненавиждат една други и въпреки това до една се защитават една друга.

Женската свенливост не е нищо повече от добре разиграно кокетство.

Любовта често отнема разума на този, който го има, и дава на онзи, който го няма.

Търсим любовта на другите, за да имаме допълнително поводи да обичаме себе си.

Връх на безумието е да си поставиш за цел да унищожиш страстите.

Страстите са непрекъснато осъждани, приписват им всички човешки нещастие и при това се забравя, че именно те се явяват източникът на нашите радости.

Невежеството и безразличието са двете меки възглавници за твърдите глави.

Заблужденията, осветени от гения на великите майстори, стават след време общоприети истини.

Знанието за това какви трябва да бъдат нещата, отличава умния човек; знанието за това какви са нещата в действителност, отличава опитния; а знанието за това как да бъдат изменени към по-добро, отличава гениалния човек.

Или Бог го е разрешил, или всеобщият механизъм, наричан съдба, го е пожелал, но ние в продължение на целия си живот сме предоставени на всякакъв род случайности; ако ти си мъдър и по-добър баща, отколкото съм аз, то ти от най-ранни години ще убедиш своя син, че именно той е господар на своя живот, за да не се оплаква после от тебе, който си му дал живот.

Казват, че ораторът е най-ярък, когато е пламенен, когато негодува. Аз отричам това. Той е най-силен, когато подражава на гнева.

Храбрият избягва опасността, докато страхливецът безразсъдно и беззащитно се устремява към пропастта, която не може да забележи поради обзелите го страхове; по такъв начин той бърза срещу нещастие, което най-вероятно не е било предназначено за самия него.

Добродетелта е нещо прекрасно – и добрите, и лошите се изказват за нея с добро. Защото тя е изгодна и за първите, и за вторите.

Животът на злите хора е пълен с тревоги.

Където и да отидеш, твоята съвест ще те намери.

На този свят винаги има разплата. Има двама генерални прокурора: единият е този, който стои до вашите врати и наказва за провинения срещу обществото, а другият – самата природа. На нея именно са й известни всичките пороци, измъкващи се от закона.

Истината обича критиката – от нея тя само може да спечели; лъжата се бои от критика – от нея тя само губи.

Крайната чувствителност създава посредствени актьори, средната чувствителност дава мнозинството от лошите актьори и само нейната липса дава великите изпълнители.

Актьорите са способни да изиграят всеки характер именно затова, защото са съвсем лишени от такъв.

Ние винаги оставаме самите себе си, въпреки че нито за минута не оставаме едни и същи.

Родителите обичат своите деца с тревожна и снизходителна любов, която ги разваля. Има и друга любов – внимателна и спокойна, – която ги прави честни. Това именно е истинската любов на бащата.

В театъра идват не за да гледат сълзи, а за да слушат речите, които ги изтръгват.

В историята на всеки народ ще се намерят немалко страници, които биха били великолепни – само ако бяха истина.

В човешката природа има две противоположни начала: самолюбие, което ни тегли към нас самите, и доброжелателност, която ни тласка към другите. Ако би се скъсала една от тези пружини, човек би станал зъл до лудост или великодушен до безумие.

Винаги помни, че природата не е Бог, човекът не е машина, а хипотезата не е факт.

Да се стараете да оставите след себе си повече знание и щастие, отколкото е имало преди, да подобрявате и умножавате полученото от вас наследство – ето над какво трябва да се трудим всички ние.

Животът на един човек трябва да бъде нещо повече от просто приятен. Всеки вол на пасбището има приятен живот.

Не е достатъчно само да правиш добро, трябва да го правиш добре.

Каква превъзходна комедия би бил този свят – само ако нямахме своя роля в него!

Чудеса има там, където вярват в тях, и колкото повече вярват, толкова по-често стават.

Дени Дидро /1713-1784/ първоначално учи и се подготвя за свещеник, но след престоя си в Парижкия колеж „Аркур“ променя възгледите си. Поради това родителите му го лишават от издръжка. Докато посещава Салона на свободомислещите се запознава с Жан-Жак Русо.

След като публикува съчинението си „Писма за слепите за назидание на зрящите“ (1749), Дидро е осъден и престоява няколко месеца в затвора, заради силно материалистическите възгледи, изразени там.

Живее във век, когато се очертава типът интелектуалец, живеещ от перото си. Някои от тях дори сами разпространяват творбите си. Това е също така векът, в който журналистиката се утвърждава като професия.

Философският гений на Дени Дидро се разгръща и в дейността му на писател и социален критик. Произведенията му представляват анализ на движението на най-фините механизми в човешката душа с морализаторска цел. Дидро не описва чувствата, а външните им изяви. За него душата е винаги свързана с тялото, психологията – с биологията. 

Вижте още: Нормално е един невежа да смята за важно всичко, каквото знае, и да го казва – ЖАН-ЖАК РУСО