Сингапур успя да се отърве от корупцията, след като уволни цялата полиция, изпрати няколко министри в затвора и накара чиновниците да доказват честността си. Оказва, че това не е чак толкова трудно.

Руски журналист отишъл на среща с представител на сингапурското външно министерство с традиционни сувенири – кукла-матрьошка и бурканче червен хайвер. Но чиновникът категорично отказал да ги вземе:

Моля да ме извините, но ни е забранено да приемаме подаръци. Вярно, че според закона можем да вземем сувенири на стойност до сто долара. Но на практика ще се наложи да попълня куп документи, да предам хайвера за експертиза, която да потвърди официално стойността му. След това ще ме извикат на разпит, за да разберат дали не съм ви съобщил важна търговска информация срещу подаръците. Благодаря, но по-добре си приберете сувенирите.

След подобна реакция не е за чудене, че Сингапур е на пето място сред държавите с най-малък брой случаи на корупция в рейтинга на организацията Transparency International. А до неотдавна азиатският остров бе смятан за истински рай на подкупите. Те осигуряваха постъпване в училище, по-предно място на опашката при лекаря, полицаите пускаха пияни шофьори срещу пари и дори най-дребните чиновници къпеха любовниците си в шампанско…

Виджай Сингх, доктор на историческите науки, разказва:

Седемдесет и пет на сто от жителите на Сингапур са китайци. Останалите са малайзийци и индийци. И при трите нации е прието да се носят подаръци на необходимите хора – това ни е в кръвта. Чиновниците пък искаха „компенсация“ за всяка услуга и никой не се възмущаваше от това. Анализаторите казваха: корупцията в Азия е част от местната култура и не може да бъде победена. А когато тогавашният премиер Ли Кан Ю обяви началото на войната с подкупите, всички му се присмяха, приемайки думите му за евтин трик.

Лий Кан Ю категорично заяви:

Ако искаш да победиш корупцията, трябва да бъдеш готов да изпратиш приятелите и семейството си в затвора.

Едно от най-важните мерки, предприети от министър-председателя, е увеличаването на заплатите на служителите. Ли вярва, че ако са добре платени, те няма да търсят други източници на доходи.

Реформите обаче започват с пълна сила: през 1970-а в Сингапур е уволнена цялата полиция. Ли Куан Ю, който управлява града-държава до 1990-а, с право мисли, че ако някой е свикнал с подкупите, едва ли ще започне да работи честно дори ако му повишат заплатата. По онова време много от полицейските служители са на „хранилка“ при организираните престъпни групи – триадите. Минава месец и лидерите на бандитите изведнъж изчезват. Обявяват ги за издирване, но така и не ги залавят. Най-вероятно те са били разстреляни без следствие и съд, макар че външното министерство на Сингапур отказва да потвърди този факт. Останали без „кралете“ си, мафиотските групировки бързо се разпадат. А с тях изчезва и причината за корупция – щом няма престъпници, няма кой да подкупва полицията. Днес правоохранителните органи на Сингапур предявяват много изисквания към желаещите да работят като пазители на реда. На проверка подлежи не само всеки от кандидатите, но и семействата им.

Друга сериозна стъпка е укрепването на Бюрото за разследване на случаите на корупция. През 1974 г. парламентът приема закон, според който бюрото има право да започне разследване, ако държавен служител или роднините му живеят не според доходите си. Презумпцията за невинност не съществува: не следствието, а самият чиновник трябва да докаже с какви пари е построил разкошното си жилище или е купил мерцедеса си. При приемане на държавна служба кандидатите трябва да декларират банковите си сметки, имуществото на съпругите си, на родителите си, както и на братята и сестрите си. Не се приемат хора с дългове и банкови кредити, защото се смята, че те са най-подходящи за корумпиране.

редактор: Андрей Митев

Вижте още: Фашизъм: Предупреждение – МАДЛИН ОЛБРАЙТ

В ЗАТВОРА ИЛИ В ОФИСА?

Най-голямото зло е, че имаме хора на важни позиции, които не вярват в науката – ХАРИСЪН ФОРД