Леонардо да Винчи е роден в 1452 г. близо до Флоренция и умира в 1519 г. Изтеклите оттогава столетия не са помрачили славата му на най-универсалния гений, съществувал някога. Ако правехме класация на най-бележитите личности, Леонардо несъмнено щеше да намери място между първите петдесет. Но талантът и славата му сякаш далеч надхвърлят истинското му влияние върху историята.

В бележниците си Леонардо е оставил скици на много съвременни изобретения като самолети и подводници. Те свидетелстват за изключителна находчивост и оригиналност, но не допринасят нищо за напредъка на науката. Първо, Леонардо всъщност не е конструирал модели на изобретенията си. Второ, въпреки че идеите са много дълбокомислени, едва ли самите изобретения щяха някога да заработят. Едно е да ти хрумне великолепна идея за самолет или подводница, друго е да я осъществиш, като поне конструираш годен за работа модел.

Освен това, дори Леонардовите бележници да съдържаха всички необходими подробности за работата на изобретенията, едва ли би имало някакво значение, защото са останали погребани и са публикувани цели векове след смъртта му. А дотогава до същите изобретения вече са стигнали по самостоятелен път други хора. Изводът ни е, че като учен и изобретател Леонардо няма почти никакво влияние.

Леонардо е първокласен художник, макар да не му отстъпват творци като Рембранд, Рафаело, Ван Гог или Ел Греко. Но въздействието му върху развитието на изкуството е по-незначително от това на Пикасо или Микеланджело.

Леонардо да Винчи е може би най-талантливата личност, живяла някога под слънцето, но трайните му постижения са сравнително малко. Макар да е превъзходен архитект, едва ли някога е сътворил проект, който е изпълнен. От него не е останала поне една скулптура. Цялото наследство на този изключителен гений се свежда до много рисунки, няколко великолепни платна (запазени са по-малко от двайсет) и редица бележници, които карат читателите от XX век да се чудят на гения му, но почти не са оказали влияние върху науката и изобретенията. 

Младият Леонардо не получава страхотно образование – научават го единствено на основно писане, четене и математика, но за сметка на това артистичните му таланти проличали отрано. На 14 години заминава за Флоренция, където става чирак на Андреа дел Верокио. От него научава богат набор от технически умения – металообработка, дърводелство, рисуване, научава се също така да обработва кожи и как да извайва скулптори.

На 20 години да Винчи се квалифицира за членство като майстор художник във Флорентинската гилдия на Свети Лука. Тогава отваря и собствена работилница. От този период е и най-ранната му открита творба – скица на долината Арно от 1473 година. Въпреки собствената си работилница, Леонардо продължава да помага на своят ментор в следващите 5 години. С негова помощ Верокио завършва „Кръщаването на Христос”.

Една от най-известните творби на Леонардо – последната вечеря била поръчана около 1495 година и отнела 3 години за направата си. При нея художникът прави грешка, като използва темперни и маслени бои върху изсъхнал гипс, вместо на свеж гипс, това води до бързото разрушаване на гениалната композиция. По-късно некачествена реставрация води до още повече щети, но за огромно щастие модерните технологии на нашето време успяват да стабилизират състоянието ѝ.

Няколко години по-късно, през 1503-та години започва работа и по най-известната му творба и най-известна картина в света – портретът на Мона Лиза. Огромна мистерия обвива идентичността на жената.

Последните си години Леонардо да Винчи прекарва в Милано, където се връща през 1506 година. Между учениците, които започнали да учат в неговото студио бил Франческо Мелци, който става един от близките другари на да Винчи до краят на живота му. Леонардо не рисувал много по време на вторият си престой в Милано, вместо това в по-голямата част от времето си се занимавал с наука.

На фона на политически скандали през 1513 година Леонардо се мести в Рим, където са му отстъпени няколко стаи във Ватикана от папа Лъв Десети.

Две години по-късно лично френският крал Франсоа Първи предлага на да Винчи позицията „Главен художник и инженер и архитект на краля”.

Въпреки, че Леондардо да Винчи е най-известен като художник, са известни едва около 20-тина негови картини. Причина за това е, че интересите му често се променяли. Векове наред човечеството черпи информация, идеи и вдъхновение от неговите бележки, скици, наблюдения и научни теории. Отличен пример за това е, че до ден днешен кардиолози използват неговата скица на сърце като референция, по време на операции.

Леондардо да Винчи е един от най-интелигентните и талантливи хора живели някога. Именно той придава значение на израза „Ренесансов човек”.

Гениалните хора са най-активни, когато вършат дребни и на пръв поглед незначителни неща.

Съществуват три разновидности хора – тези, които виждат; тези, които виждат, когато им показват; и тези, които не виждат.

Всяко препятствие се преодолява с настойчивост.

Търси съвет от този, който умее да удържа победа над самия себе си.

Живописта спори и се съревновава с природата.

Живопис – това е няма поезия, а поезията – това е сляпа живопис.

Където духа не води ръката на художника, там няма изкуство.

Когато критикуваш, критикувай мнението, а не автора му.

Никаква достоверност няма в наука там, където не може да се приложи в нито една математическа наука, и там, където няма връзка с математиката.

Увлекателна практика без наука – слова на капитан, който се качва на кораба без компас.

Наука – пълководец, практика – войници.

Умереността служи като надеждна защита от пороците.

Простотата е висша форма на изтънченост.

Опитът това е истинският учител.

Гневът това е кратковременно безумие.

Истината в края на краищата не остава скрита.

Този който в спор си изгражда авторитет, той използва своята памет, а не своя разум.

Лош е този ученик, който не превъзхожда учителя си.

Където умира надеждата, там възниква пустотата.

Който живее в страх, той и умира от страха.

Който малко мисли, много греши.

Ако се запасиш с търпение и проявиш старание, то засетите семена на знанието непременно ще дадат добра реколта. Корените на учението са горчиви, но плодовете – сладки.

Славата е в ръцете на труда.

Добре прекараният ден носи приятни сънища.

Укорявай приятеля си насаме, а на обществено място го възхвалявай.

Водата, която пипаш в реката, е последната, която е дошла и в същото време е първата, която идва. Така е и със сегашния миг.

Този, който не цени живота, не го заслужава.

редактор: Марина Аврамова

Вижте още: Леонардо надмина рекордите на Пикасо с 271 милиона долара