Автор: Йорданка Маринова

На една закътана улица малко встрани от центъра на Париж се намира музеят на Огюст Роден. Поради конкуренция с безброй места за посещение във френската столица има реален риск да го пропуснете, а това би било наистина жалко. Музеят Роден се помещава в прекрасна сграда на възраст малко под 300 г., която се ползва много често за модни ревюта и представления. През дългата си история тя е била частна резиденция, посолство на Руската Империя, Католическо училище за момичета и хотел Бирон.

Огюст Роден е обичал това място. Когато имението е продадено от собствениците му на правителството, Роден пише специално завещание, в което подарява огромно количество свои работи на френския народ. Те се намират именно в хотел Бирон и условието на завещанието е сградата да стане Музей Роден. Правителството се съобразява с желанието на най-именития френски скулптор и приема условията на завещанието. Нека ви разходя из това приказно място с няколко снимки.

Част от градината. Сградата, която се вижда насреща вдясно се намира от другата страна на булеварда и е военния музей, където е погребан Наполеон.

Входът на сградата на Музея Роден.

Вътре в дясно от входа- красивото, просторно стълбище с изящен парапет.

Още нагоре по него.

Вход към стаите, които гледат към южната страна. Ако имате късмет да ви се случи и хубав ясен ден – няма да ви се тръгва от това място.

Една от западните зали на първи етаж.

Отвореното пространство между залите на първи етаж – френските прозорци дават топлина, светлина и въздух на помещенията. Чуствстваш се сякаш си на открито в градината.

А това е северният вход с касата. Опашките са постоянни, защото хората идват дори само да поседят в градината, да си донесат пикник (закуски, кафе, сладкиши), да използват пейките и да се порадват на слънцето. За непредвидливите има кафе с цени нормални за центъра на Париж.

Ние дойдохме, за да разгледаме музея и поне част от градината. Денят беше слънчев и топъл и неспирен поток посетители се точеше бавно, запълвайки всяко празно пространство. И има защо – работите на Роден са по-впечатляващи на живо в сравнение с каквито и да било снимки.

Частите на експозицията са подредени спираловидно по часовниковата стрелка из сградата, започвайки долу вляво от входа с най-ранния период от творчеството на Роден и завършвайки на най-горения етаж с последните му творби.

Роден е скулптор без специално образование, късан три пъти на изпит в Академията, отхвърлян в началото поради грозота на творбите си от артистичния парижки елит. В него е вярвал само баща му. Той е направил всичко възможно Огюст да се изучи и да може да си позволи собствен път в изкуството. Този факт сам по себе си е достатъчно основание за коленичене пред далновидността и любовта към сина му на обикновения полицейски инспектор Роден-старши.

Огюст Роден бил ценител на формите. Бил е доста късоглед през целия си живот и това му е попречило да се научи да чете добре. Всъшност, той винаги е имал затруднения с езика и с изразяването на мисълта си с думи. За това пък е усещал и изобразявал чувствата, мислите и настроенията си с ръце. В скулптурата е имал най-голямо предпочитание към човешкото тяло, особено ръце и глава. Наемал е хора-модели, които никога не е аранжирал, за разлика от останалите си колеги по това време. Роден наблюдавал моделите си, изучавал и скицирал как се движат, как стоят или седят и от естествените им пози е получавал вдъхновението си.

Бюстът на следващата снимка се казва „Дворецът с Партенона“. Модел е Мариана Ръсел – италианка, съпруга на Джон Ръсел (австралийски художник, живял в Европа, приятел с Ван Гог, Моне, Матис и Роден). Роден толкова е харесвал чистите форми на лицето на Мариана, че я е канил за модел няколко пъти.

Преди век хората все още са си поръчвали фина посуда, ако са могли да си го позволят. След индустриалната революция всичко е конфекция – било евтина, било скъпа. Огледайте се и ще осъзнаете това. Все пак е чудесно, че можем да оценим запазеното от предишните времена поне в музеите.

Роден харесвал техниката асамблаж – той изработвал поотделно ръце, глави, тела (торсо), крайници и всякакви елементи, които после асамблирал (събирал и залепял заедно), за да получи една или група фигури. Понякога се е налагало съответното уголемяване или умаляване, за да се получи нужната пропорционалност. Тази техника не е приета преди Роден, но той я практикува доста често. Той налага и импресионизма в скулптурата.

Много интересна е колекцията глави на Балзак:

Както и специалният бюст на Виктор Юго. Писателят не е искал да позира неподвижно на Роден, за това го поканил в дома си да го наблюдава и да работи. Така Роден гледа Юго докато се храни или спи следобеден сън, докато пуши или пише. После скицира и работи с глина, специално донесена в дома на Юго. Били са интересни дни.

„Челото страшно набръчкано, сякаш вулканично, косите в хаос приличащи на бели пламъци, излизащи от черепа му. Това беше олицетворение на съвременния лиризъм, дълбок и бурен“, казва за бюста Пол Гсел в книгата си събрани беседи „Огюст Роден – „Изкуството“.

Това е скулптурата „Бронзовият век“ (началото на цивилизацията ни), която прави Роден известен след скандал. За тази скулптура той е обвинен, че е използвал отливки от живо тяло – толкова прецизно са изваяни детайлите. Критиците отказвали да повярват, че статуята е плод само на наблюдение от страна на Роден и работа с ръце – никакви отливки не са правени. Огюст доказал правотата си и защитил начина си на работа. Това го изстреляло към славата и засипало ателието му с поръчки. Статуята наистина е много впечатляваща отблизо. В началото в лявата ръка на фигурата е имало копие, но Роден размислил и го махнал – не искал началото на цивилизацията да е обременено с оръжия.

Освен гениален скулптор, Роден е истински мислител и естет. Интересувал се е от литература, изкуство, философия. Казвал е, че:

Ако религията не съществуваше, аз бих почуствал нуждата да я създам.

Има една знакова скулптура от края на творческия си период, която първоначално нарекъл „Ковчегът на завета“, а по-късно „Катедралата“. Това са две десни ръце на двама различни индивида. Наистина, посланието е завладяващо – с ръцете си творим съдбата си, с тях се молим, в тях лежи изпълнението на договора ни с Бога. Празното пространство между двете ръце създава атмосфера на храм.

Повечето произведения на Роден са от глина, която той наслагва, вместо да отнема или оформя от едно голямо парче. Катедралата обаче е издялана от камък. По нея все още личат следите от инструментите на скулптора, двете десни ръце вероятно нарочно са оставени несъвършени и някак незавършени. Тук можете да разгледате скулптурата отблизо с интерактивната онлайн лупа. Роден е обожавал да твори ръце. Негови произведения са изложени и изучавани дълги години като макети в Медицинския Университет на Париж – толкова точно и реалистично са пресъздадени.

„Мислителят“ на Роден е вероятно една от най-известните статуи в света изобщо. В началото е сравнително малка фигура наречена „Поетът“, изобразяваща Данте Алегиери и поставена в монумента на Роден „Портите на ада“. Целият монумент е вдъхновен от „Божествена комедия“ на Данте и се намира в градината на музея Роден. Мислителят се вижда под трите фигури, наречени „Сенките“ на горната рамка. „Портите на ада“ са и най-обемистия труд на Роден. Пред „Портите“ има пейки, много хора си купуват билети само за градината и идват в музея, за да ги разглеждат, разучават, пре-рисуват и разсъждават над това изключително творение.

„Мислителят“ заживява обаче и собствен живот. Той пораства или се смалява, в зависимост от това къде ще бъде изложен. Има го на няколко места в света, вкл. пред Пантеона, както и над гроба на Роден (по негово желание).

Има го гумен, метален и на магнит в сувенирния магазин на музея. „Мислителят“ е гол, физически здрав и обзет от дълбокомислие, което всеки тълкува по своему. Забележете идеалните пропорции и физическото спокойствие на фигурата, независимо от крайно неудобната поза – десен лакът върху средата на ляво бедро, устни до кокалчетата на горната страна на дланта, лява ръка от китка почти до лакът на ляво коляно и по продължение по лево бедро. Опитайте се да копирате точно постановката на ръцете и тялото на „Мислителят“ и ще установите колко трудно и неудобно е да направите това или да задържите позата задълго. За „Мислителят“ позата очевидно е лесното нещо. Трудно е това, което изживява докато мисли.

Вероятно еднаква по слава с „Мислителят“ е „Целувката“ на Роден. Иронично, всъшност целувка между двете фигури няма. Статуята изобразява мига преди целувката.

Франческа бива омъжена насила за грозен, но влиятелен човек. Влюбва се в брат му Паоло Красавеца. Съпругът убива и двамата и те стават герои в произведенията на Данте Алегиери, чиито съвременници са. Статуята се е наричала „Франческа да Римини“, но вездесъщите критици я прекръстили на „Целувката“ още при първата си среща с нея. В началото е поставена като малка композиция в ляво долу на „Портите на ада“. Впоследствие е уголемена и заживява собствен живот, както и много други творби на Роден.

„Целувката“ е едновременно изключително еротична и съвсем естетически издържана – двете тела са голи, но никакъв неудобен елемент от голотата им не е видима за наблюдателя. Роден е сътворил шедьовъра си така, че да може да се вижда от всички страни с еднакво чувство – усещаш мига на зараждането на интимността в любовта, но реално не го виждаш, само си мислиш, че го виждаш. Вземете за пример допирът на двете леви боси стъпала на земята, за да усетите това чувство. Цялата композиция е гениална и като замисъл, и като изпълнение. Статуята изглежда жива – бял мрамор с идеално гладка повърхност на фигури в почти естествени размери. Съвършена е.

Има вариации на „Целувката“ като размер и материал дори в самия музей, ето една:

Много важни са „Трите сенки“, които са всъшност една и съща фигура, поставена под различен ъгъл три пъти. Тези Сенки са най-отгоре на Портата, както и веднага срещу нея, но в уголемен размер. Изработката им е реверанс на Роден към Микеланджело, чиито работи е обичал да съзерцава много често в Лувъра. Сенките са тези, на които принадлежи репликата от Дантевия Ад: Надежда всяка тука оставете“, докато недвусмислено сочат портата по-долу в монумента на Роден. От двете страни на Големите Сенки пък има и бинокли, с които да се разглеждат елементите на Портата подробно и от близо. Винаги са заети.

„Сенките“ ги има и вътре в музея, в различен размер.

Много интересно в музея е представена връзката на Роден с Камий Клодел – една от великите любовни истории на двадесети век. Камий сама по себе си е гениален скулптор.

Връзката ѝ с Огюст е подхранваща и унищожаваща творческата ѝ съдба – тя се учи от него, но и се чуства задушена. За много от творбите на Роден се подозира, че са изработени с дейното участие на Камий. Има и многократно награждаван игрален филм от 1988 за живота им заедно, както и един от 2013, който е своеобразно продължение на първия. 

В Музея Роден Камий е представена с цяла зала, като най-известаната ѝ работа е „Зрялост“. В нея тя изобразява себе си като коленичилата жена, изпускаща от ръцете си Огюст, избрал съпругата си пред Камий. Много драматично и прочуствено.

Със съжаление трябва да напомним, че по-голяма част от работите си Камий унищожава сама, преди да бъде въведена в психиатрия и да изживее там забравена от всички последните 29 години от живота си, до 1943 г.

Посещението ни в Музея Роден беше един насищащ сетивата ден. Научих много за този гениален човек, видях и усетих духа му чрез творбите, които са изложени. Когато великият скулптор е творил няма маска против прахта, нито предпазни очила против парчетата, които свободно летят под длетото му и се събират в гъстата му брада. 

Роден умира от студ, защото правителството не му отпуска пари за огрев. Което не им пречи малко след смъртта му да отворят Музея Роден и да генерират емоционален и финансов капитал от съществуването му и до днес.

Съдбата на гениите никога не е лека…

Триста години преди Роден поетът Филип Депорт много точно е обобщил, че :

Животът е едно бодливо, остро цвете,

красиво призори и сухо вечерта;

прилича той на сняг сред лято над света

или на кораб лек, разбит от ветровете.

фотограф: © Лидия Захариева

Този интересен пътепис ни бе любезно предоставен от Йорданка Маринова – автор на „Кралицата на краставиците“ – трогателен роман за живота и съдбата на пет поколения български жени от Освобождението до наши дни. Книгата можете лесно да закупите тук: smartreading.bg

Още интересни истории от Йорданска Маринова можете да прочетете на личния й блог: vitoshaword.com

Вижте още: Домът на сестрите БРОНТЕ или дамски реквием за неподчинението