Страх те е, че ще загубиш?

Загуби!

Страх те е, че ще паднеш?

Падни!

Страх те е, че ще се нараниш?

Нарани се… После се изцери!

Отново стани!

Отново започни!

Отново обичай!

Отново се влюби!

Отново ли падна?

Отново стани…

Рано или късно това, което очакваш, ще дойде.

Рано или късно това, което търсиш, То ще те открие.

Но ако ти веднъж се ужасиш… уплашиш… Aко си сложиш маската… и щитовете… тогава всичко свършва.

Каквото и да очакваш, никога няма да дойде.

Защото любовта не е само между двама влюбени, не е само цел или крайна дестинация. Любовта е самият процес, светоусещането, разцъфтяването:

Любовта не почива на ничия основа, тя е безкраен океан, без начало и край.

Това е любовта: да летиш към тайно небе, да накараш стотици завеси да падат във всеки един момент, първо да се откажеш от живота, накрая да направиш стъпка, без нозете ти да помръднат.

Един ден ще превземеш сърцето ми напълно и ще го направиш по-пламенно от дракон. Миглите ти ще напишат върху сърцето ми стихотворението, което никога не е излизало от перото на поет.

Затворих устата си и ти заговорих по стотици безмълвни начина.

Търпението не е в това, да стоиш и да чакаш. То е в предвиждането. То е в това, да гледаш в нощта и да виждаш деня. Влюбените са търпеливи и знаят, че е нужно време, за да стане луната пълна.

Ще чакам тук. Мълчанието ти да се пречупи, душата ти да се разтърси, любовта ти да се пробуди.

Задачата ти не е да търсиш любов, а чисто и просто да откриеш бариерите в себе си, които си изградил срещу нея.

(В момента, когато чух първата си любовна история, започнах да те търся, без да знам колко сляп съм бил.) Влюбените не се срещат някъде накрая. Те са един в друг през цялото време.

Сбогуванията са за тези, които обичат с очите си. Защото за тези, които обичат с душа и сърце, няма раздяла.

Отвъд представите ни за правилни и грешни действия има едно поле. Ще се срещнем там. Когато душата лежи в тази трева, светът е прекалено пълен, за да говорим за него. Представи, език, дори изразът „един другиго“ вече няма смисъл

Мисли за теб и само за теб…
… защото го заслужаваш, защото понякога имаш нужда от малка искра, която да запали огъня в теб, защото… за да промениш нещо в света си, е нужно да започнеш от малка промяна в себе си, в начина си на възприемане, в отношението си; защото… просто така:

Светлината и сянката, и двете са танцът на Любовта.

Роден си с потенциал. Роден си с доброта и вяра. Роден си с идеали и мечти. Роден си с величие. Роден си с криле. Не си роден, за да пълзиш, затова недей. Имаш криле. Научи се да ги използваш и лети.

Защо стоиш в затвор, когато вратата е толкова широко отворена?
Престани да действаш толкова на дребно. Ти си Вселената във възторжено движение.

Не знаеш ли все още? Твоята светлива запалва световете.

Разкъсай маската. Лицето ти е великолепно.

Ти си огледало, отразяващо величествено лице. Тази Вселена не е отвън теб. Погледни в себе си. Всичко, което искаш, ти вече си това.

Душата на душата на Вселената е Любов.

Не си капка в океана. Ти си целият океан в една капка.

Джеляледдин Руми, наричан Мевляна е персийски поет, мислител, учител и философ, роден през 1207 г. в земите на днешен Афганистан. Бащата му Баха-е Велад е религиозен водач и учител. Поради заплахата от монголско нашествие семейството му поема на път.

Пътуването преминава през свещените земи на Мека и Средния Изток и достига Коня – днешна Турция, където завършва. Там живее, твори и през 1273 г. умира Руми.

редактор: Лилия Щерева

Вижте още: Ако обичаш някого повече от мен, ще ти го отнема – РУМИ