Да се стараеш да бъдеш самия себе си – единственото средство да имаш успех.

Само великите умове могат да си позволят прост стил.

Изключителната личност се отличава с това,че мисълта й не следва пътя, утъпкан от посредствеността.

В любовта равносметката е такава, че онова, което си имал и изгубил винаги надхвърля това, на което можеш да се надяваш в бъдеще.

Удоволствията на любовта винаги са пропорционални на нашите страхове.

Всеки е сам за себе си в пустинята от егоизъм, наречена живот.

Красотата не е нищо друго освен обещание за щастие.

Гъвкавостта на ума може да замени красотата.

Да разсъждаваме мъдро преди да вземем решение, но веднъж решили, да не се отмятаме никога.

Най-искрените ни желания винаги са егоистични.

За една жена да бъде напълно искрена, е все едно да се покаже пред хората без дрехи.

В усамотение можеш да придобиеш всичко, с изключение на характер.

Колкото е по-силен характерът на човек, толкова повече той е склонен към непостоянство.

Никой лекар не знае такова силно целебно средство за едно изнурено тяло, за една изнурена душа, каквото е надеждата.

Овчарят винаги се опитва да убеди овцете, че неговите и техните интереси съвпадат.

Властта, след любовта, е първият източник на щастие.

Велико е изкуството да насаждаш у хората прекрасни идеи, които ги учат да жертват всичко заради човешкото щастие.

Човек живее на земята не за това, да стане богат, а за това, да стане щастлив.

Животът ще бъде рай, когато работата стане удоволствие.

Стендал /1783-1842/ е френски писател, известен с прецизния психологически анализ на своите герои. Роден е на 23 януари 1783 г. в Гренобъл, Франция. Прекарва детството си в нещастие. Мрази баща си и оплаква майка си, която е починала, докато той е бил малък. Това е драмата на неговото детство. Единственият човек, който му дава искрица надежда, е неговата по-малка сестра Полин.

Писателят е обзет от страстта си към жените, която прераства в мания. Така получава вдъхновение за написването на множество художествени творби и дори един анализ на това какво е любовта, озаглавен „За любовта“. Тези негови размишления и други писания са причина той да бъде определян като романтически реалист, заради романтиката, която влага в тях.

Освен това Стендал е страстен почитател на музиката, по-конкретно на композитори като Чимароза, Моцарт и Росини, като на Росини дори написва доста пълна биография (1824), която е добре приета не заради историческата точност, а заради анализите на самата музика.

Съвременниците му обаче недооценяват творбите на Стендал, които са написани през епохата на романтизма. Той бива признат едва през 20 век. А самият Стендал е сложил за мото на много от ръкописите си фразата „На малцината щастливци“, обръщайки се към онези, които в бъдеще ще разпознаят гения му.

В днешно време творбите му предизвикват интерес заради тънката ирония, психологическата дълбочина при обрисуването на взаимоотношенията между героите и историческите сведения, преплетени в едно перфектно цяло. Неговите шеговити мемоари, озаглавени „Спомени на еготиста“, са публикувани посмъртно през 1892.

Вижте още: Тялото, това е най-малкото нещо, което може да даде жената на мъжа – РОМЕН РОЛАН