.

Представете си актьор, чийто талант е като искрящ водопад – свеж, завладяващ и пълен с неочаквани емоции. Такъв е Георги Русев – истински майстор на българското кино, чийто образ завинаги е вплетен в златните ни филмови съкровища.

Комикът, който можеше да накара и най-сериозните хора да се заливат от смях, остави зад себе си ролите на невъобразими особняци в киното.  Той и досега е актьорът с най-култовите реплики, превърнали се във времето във вицове.

Уникалният Георги Русев успя да иронизира дори смъртта, подхвърляйки шегата, че не е номерът да се родиш на 1 април, а да умреш на тази дата, защото никой няма да ти повярва. По ирония на съдбата той умира точно навръх Деня на хумора. А ако беше жив на 7 май щеше да празнува своя рожден ден.

Актьорът е родом от Костенец, Ихтиманско. Там израства в семейството на свещеник, преселил се от Македония. Той е най-малкият в семейството. Родителите му са будни хора – бащата работи като учител, преди да се запопи, а майката е изключително начетена и интересна жена.

Роден през 1928 г., Русев дебютира на сцената едва 19-годишен. Неговият път го отвежда до Народния театър, където се превръща в истински майстор на превъплъщенията. Обаятелен, харизматичен, с неповторим чар, той печели сърцата на публиката с всяка своя роля.

Русев не просто играе, той живее всеки свой герой. С лекота се превъплъщава в комични и драматични образи, печелейки както овации, така и сълзи. Той е майстор на детайла, на емоцията, на истинското преживяване. Въпреки това дебютира в киното чак на 37-годишна възраст.

Георги Русев има един от най-стабилните в гилдията бракове и за разлика от повечето си колеги, които се развеждат по няколко пъти, остава с една жена цял живот. Живее в истинско женско царство – съпругата му Надежда Попова е инженер-химик и с нея успяват да запазят 55 годишен брак. Актьорът има две дъщери, доживява и две внучки, даже и една правнучка.

Георги Русев е толкова обичан заради скромната си природа. Приживе мразеше показността, големите сбирки и шумните компании. „Имаше принципи и ни учеше и нас на тях: Човек трябва да е скромен”, казвал на дъщерите си.

Русев много пъти е признавал, че типажите, които играе в киното, нямат нищо общо със самия него. „Героите ми са обикновено провинциални хора. Хора, които нямат нищо общо с политиката, но в същото време са много политични. Герои на времето си, те притежаваха чертите на тъй наречената средна класа, носеха и наивност, но и самочувствие от рода на „Ние сме сега на власт, ние сега решаваме въпросите, с нас трябва да се съобразявате. И естествено изпадаха в смешни ситуации, защото не носеха в себе си качествата, за които имаха претенции.”, разказва без озлобление комикът.

„Аз съм за такива хора – да се борят, да натискат. Ако те изгонят през вратата – през прозореца влез! Не отстъпвай! На никого не отстъпвам. Може другият да е прав, но не отстъпвам. Защото всеки е прав за себе си!“– Дочо Булгуров в „Селянинът с колелото“

„Гошооо… спри за малко бе, момче…. Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане бе. Здравето ми се взе. Айде, мани мене, ама кокошките престанаха да носят. При 20 кокошки – яйца от пазара купувам. Аз и на война съм бил, ама такова чудо… бомбардират, бомбардират, па спрат. А при тебе спиране няма, от сутрин до вечер. Какво е това чудо, какво беше това твое изкуство, бе? Оглушаваме, бе, Гоше!“ – Чичо Петър в „Оркестър без име“

„Какво ти разбира жена от лавров венец! Дай ѝ на нея перука! Казал съм ти, когато говориш с мен, ще мълчиш!“ – Адвокат Балтиев в „Дами канят“

„Аз например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам.“– Съсед във „Вилна зона“

„Нали знаете, съвременната жена смята за нормално да ти изневерява 2 пъти през седмицата – това наричам културен отдих. Едно време жената беше и майка, и съпруга и Сирма Войвода. И знамена шиеше… А сега културен отдих – развежда се, взима ти къщата, изхвърля те навънка да разсъждаваш върху превратностите на живота…“ – От „Умно село“

„Ще ме заплашват те мене, срокове ще ми поставят, санкции… Хайде де! Я си гледай работата, ма! Всеки може да облече бяла престилка! Прави били хората? Прасета не може, а кучета и котки може! Санкции, лоби, хайде де! Дочо Булгуров може да плати една глоба!“ – Дочо Булгуров в „Селянинът с колелото“

„Не е смешно… Вие говеда ли сте?! 18 мъжки и 14 женски дамски тоалетни имаме – хлорирани. Хигиена, хигиената е майка на прогреса! Дипломати ще стават! И ще ходят из парка да…“– Директорът Цончев във „Вчера“

„Я ме вижте мен! На петдесет и осъм години съм и нямам нито един кариес! Я да ви видя вас! Покажете си зъбите! Ааа…“

„Как така на отделен лист? Как може истината да се дели на две? Че тя е една – цялата истина! Аз на това ги уча всеки ден. Че всички деца са равни – поне докато са във училище!“

„Научете се, бе, момчета. Каквото прошепнеш, трябва да имаш кураж да го кажеш високо. Достойният човек говори високо и гледа право в очите.“