Камелия Щерева успява да направи нещо наистина интересно – да превърне професионалната си квалификация в хоби, а хобито си в професия. Филолог по образование, тя еднакво умело борави и с думите, и с огъня. 

Изкуството да рисува с огън върху дърво изучава самостоятелно, а произведенията, излезли изпод вещата й ръка, издават въображение извън общоприетото, въображение, което не познава предел.

Безподобната художничка работи в собствено ателие-магазин, наречено Fire hut, което се намира в старата столица Велико Търново, а на пирографиите й можете да се насладите и на Facebook страницата й KamPyrographyЗапознайте се с Камелия Щерева в интервю, специално за Четилище:

Защо избра пирографията?

Случайно стана. Пробвах с един стар руски пирограф, който баща ми имаше. Хареса ми усещането и не спрях само до първия опит. После от хоби-терапия на нервите премина в постоянно занимание.

Казват, че всяко нещо трябва да оправдава собственото си съществуване освен произведението на изкуството. Твоето изкуство оправдава ли съществуването си?

На мен ми се струва, че оправдаването е свързано с институционализиране на същностите, поставянето им в някаква контролираща система. За изкуството мисля, че този орган е имплицитен, а за останалите случаи е в по-малка или по-голяма степен ескплицитно приложен. В този смисъл оправдаването е пред самия творец, доколкото той е отговорен за творението си. Ситуацията става прекалено индивидуална и в значителна доза подвластна на равнището на осъзнатост, което е различно при всеки човек. А съществува и още една стена за преодоляване – липсата на желание да се превежда изкуството на каквато и да е друга знакова система. Всичко това прави оправданията излишни.

Правиш ли компромиси с артистичните си виждания в работата си?

Постоянно. Работата е есенциална част от живота, а в него човек дължи до голяма степен развитието си на ежедневните компромиси – така става по-пластичен и се разгръща в повече посоки. И от повече аспекти после може да се самопроникне, да се завърне към ядрото си по разнообразни пътеки. Не е ли това опитът?

В работата си повлияна ли си от други творци и кои са те?

Навярно съм. В днешно време е невъзможно да постигнеш пълна автономност на това, което излиза изпод ръцете ти (в конкретния случай с пирографията). Информацията е не просто изключително лесно достъпна, но и те връхлита, без да си я търсил. А ако не оставаш безразличен към дадено чуждо дело, ти неволно или съзнателно го приобщаваш към собствената си система от виждания, асимилираш го, трансформираш го, заобляш и отнемаш там, където те боде, изостряш и добавяш там, където не те достига. Опитваш се да попълниш един постоянно променящ се пъзел, целящ по-скоро низ от илюзии за организираност, отколкото някаква крайност, някаква определеност. Концепцията за интертекстуалността е най-точната формула за примиряване на всички влияния, без да нарушават значимостта на индивидуалната перцепция и нейното естетическо превълплъщение. Затова смятам, че съм богато повлияна, но понеже ми се струва по-приемлива за изказване линията на симпатия, ще посоча творци, от чиято дейност съм привлечена с позитивен знак. Тук ще намерите Достоевски, Елиаде, Бредбъри, Маркес, Вонегът и много други на терена на думите. Бексински, Гоя, Дали, Гигер от художниците. Шопен, Чайковски, Нова Генерация, Ordo Rosarius Equilibrio, Spiritual Front, Rome, Empyrium, Dies Natalis, In Gowan Ring, Tenhi и други от музикалното изкуство. От режисьорите Бергман, Ходоровски и Линч. Много от всички тези творци си противоречат навярно на хиляди нива, но в това си има очарование и обяснение в диалектиката.

Кое е това, без което не можеш?

Близки хора, книги, кафе, задоволяване на изблиците за творческа дейност, време на тишина, музика и размисъл.

Кое е най-хубавото, което ти се е случвало?

Любовта, манифестирана чрез различни хора, действия, същности.

Кое е най-лошото, което ти се е случвало?

Имаше един личен момент, в който бях на ръба да се откажа от живота. Не действено като самоубийство, а в ума и душата си. Хубавото е, че не преминах отвъд този ръб, а само се сблъсках с някакъв разрушителен дъх, който се плъзна по кожата на оголеното ми същество. Всеки човек има трудности в живота си и се справя по различни начини. Склонна съм да мисля, че те са възможности. Но все пак си остават с качеството на лоши и трябва специфично зрение, за да ги оценим и по други, успоредни на негативния, начини и за да извлечем скритото.

Щастлив човек ли си?

Щастлива съм, защото още търся.

Снимки: KamPyrography

Вижте още: Има толкова много красота, която може да бъде видяна във всеки един момент – АНДЖЕЛА МИА ДЕ ЛА ВЕГА