.
Не бива да проклинаме страстите, които вършат всичко; защото без вина и без страст нищо нямаше да се придвижва напред.
Любовта, колкото и да е безнадеждна, не е само проклятие и бич, но винаги е сладостно блуждение, душевен подем и богато съкровище, което не иска да бъда скривано. Любовта, и най-несподелената, е срамна и велика гордост, затова любовните страдания са особени страдания и още никой не се е разкайвал, че ги изпитал.
Няма лек срещу страстта. Единственото, което би я овлядало е, ако още в самото начало, преди да се е разпалила докрай, съумее да избяга от онова, което я предизвиква.
Напразни са надеждите й, че тя ще може да се обуздае сама, че ще спре пред непозволеното или само едва-едва ще го докосне, че ще запази формите на благоприличието или че само малко ще ги наруши.
Не избяга ли, остане ли да лицезре онова, което я възбужда, не, влудява, страстта не знае предели, норми, условности, тя иска всичко и го иска пак и отново.
За страстта няма мир, докато не се осъществи, нито спокойствие, докато не вземе всичко. А и това не е за дълго, защото предметът на страстта, колкото и да се има, безспирно влече към себе си.
Страстта не вярва на гръмки клетви и на тържествени обещания. Всяка вътрешна съпротива става безсмислена, щом види и усети своя предмет.
Дълг, вина, отговорност, срам, заплаха, катастрофа – за всичко това после, за после да останат острите зъби на съвестта, разкаянието, гнетът на другата, на разумната сфера.
А сега, в момента, тя е сама, една, и целият свят е в нея, в нея и в онова, на което се е обрекла.
Горчива човешка истина е, че високо духовно-мисловното само трудно, мъчително и едва ли е способно да се съпротивява на вечно естественото.
Почтеността на нравите, обществените съглашения малко могат спрямо дълбоката, тъмна и безмълвна съвест на плътта.
Труден е изборът между честта на духа и честта на плътта. Изкушението е всечовешко и прачовешко, то идва от изворите на безкрайната чувственост.
Страстта и изкушението извират от тъмното, от дълбинното, от оргаистичното – от тази страна на човешката природност, принадлежността на човека към животински продуктивното, материализираната в него енергия на виталното.
автор: Исак Паси