Тази моята приказка по средата си още е слаба.

От троха се изгърби и едва ще дотътри финала.

И какво, че целувах – като принцът отново е жаба.

Просто локви обича, а пък аз не съм го разбрала…

Със вроден егоизъм съм го гледала дълго в очите.

Тъй подвеждащо дълго, че да иска да скочи в небето…

Но небето е пропаст и е редно поне да попиташ

всеки принц или жаба дали са добре със сърцето…

Не попитах, защото бях заета с ремонт по пейзажа –

доразлиствах дървета, дирижирах тревите да пеят.

Доусмихвах вселената – беше особено важно

как ще изглежда, като принц се разхожда из нея.

Покрай тези детайли съм пропуснала да се огледам

и да видя, че жабата и без мен пълноценно си диша.

По средата съм още, но е късно за жалки победи.

Обещавам, че приказки повече няма да пиша.

редактор: Сияна Велева

Вижте още: Добрите хора лесно се обичат, магията е да обичаш лошите – КАМЕЛИЯ КОНДОВА

Монолог на жената, която хранеше птиците – ЕЛЕНА ДЕНЕВА

По-добре докрай да няма бряг, отколкото реката да изчезне – ВИОЛЕТА ХРИСТОВА