.

НИЕ ХОРАТА

Ние се раждаме… Ние живеем…

Мразим и плачем… Любим и пеем…

Бързо стареем и бавно умираме..

И удивително не се разбираме…

Още сме тука… Още сме живи!

Злобни. Жестоки. Добри. Милостиви.

Нежни. И груби. Страшно себични.

И благородни… Еднакви… Различни…

Хора… Човеци… Бог е създал
абсурдната смес от Слънце и Кал.

Необуздано времето тича.
Времето никак не ни обича.

Времето – ах, непослушното конче –
пасе телата ни клонче по клонче…

Все пак не бива да се предаваме!
Да не ни пука, че остаряваме!

Ето ни – вижте! Както изглежда
можем все още!.. Има надежда!

И да открием, че Бог ни е дал
повече Слънце, по-малко Кал.