Всеки има първи спомен с Камерън Диас.

Получава номинации за Златен глобус за изпълненията си във филмите „Ах, тази Мери“, „Да бъдеш Джон Малкович“, „Ванила Скай“ и „Бандите на Ню Йорк“.

Диас е в светлината на прожекторите от 21-годишна.

Но освен актриса и модел, Диас участва в най-голямата американска организация с нестопанска цел на ветераните от войните в Ирак и Афганистан (IAVA), също така тя е и говорил и застъпник на семействата на военните.

Когато хората кажат: „Искам да бъда като теб, да бъда актьор. Искам да изглеждам като теб.”, въпросът, който винаги им задавам, е: „Защо?”. Защо наистина? Хората, особено в Америка, смятат, че ако си известен, си успешен. И щастлив. Това не е така. Да бъда известна, е моята работа. Когато съм у дома, със семейството и приятелите ми, аз не съм известна. Аз съм себе си. Аз съм Камерън. Славата не ме определя. Ако търсиш славата, за да определиш себе си, никога няма да бъдеш щастлив. И винаги ще търсиш щастието. Никога няма да го откриеш в славата. Така че, за мен най-важното е автентичността, устремът. Защо искаш да правиш това, което правиш? Каквото и да е то. Усещането за пълноценност идва вътре от теб, когато си верен на себе си. А не като преследваш славата.

Съжаленията на човек винаги са свързани не с това, което е направил, а с това, което не е направил. Затова аз се възползвам от всяка възможност, която животът ми дава.

Истинската любов те намира. Това е съдба! Там някъде има някой, който е точно за теб. Някой, който е писано да те обича и когото е писано ти да обичаш. Просто мисля, че голямата грешка в разбиранията, които ни налага нашето общество е, че трябва да срещнеш този човек до 30-тата си годишнина и че малко след това вече трябва да сте женени и да имате деца. И ако дотогава не се случи, значи никога няма да го срещнеш. Трябва да променим това мислене. Като първо започнем със себе си…

Човек трябва да приема живота, какъвто е, а не да се ядосва, че нещата не се вписват в предварително изградената му представа. Остаряването е най-хубавата част от живота. Сега знам повече, откогато и да било. Познавам се по-добре, чувствам се по-способна, благодарна съм за много неща. А що се отнася до физиката ми – чувствам се по-добре на 40, отколкото, когато бях на 25 години.

Вярвам, че когато се влюбиш, трябва да дадеш изцяло сърцето си на своя партньор, иначе защо изобщо се занимаваш.

Хората мислят, че ако си сам, си незавършен. Ами не. Работата е там, че не искам да бъда във връзка, която ме прави незавършена.

Трябва да намериш някой, който се намира там, където се намираш и ти. Напасването в подходящия момент е всичко. Ако си във връзка, в която искаш нещо, което мъжът до теб не иска, нищо няма да се получи. Никога няма да успееш да го накараш да дойде там, където си ти. Всеки има право да извърви своя път, по начина по който е най-добре за самия него. Помни: няма значение на колко си години – трябва да намериш мъж, с когото искате едни и същи неща. Само тогава връзката ще проработи. И отново казвам: няма никакво значение на колко години сте ти и той. Значение има само къде се намирате…

Жените понякога имаме способността да си избираме един и същи мъж отново и отново – мъжете, с които излизаме, може и да изглеждат различно, но дълбоко в себе си са едни и същи. И проблемът за това не е в тях. Проблемът е в нас.

Каквото и да правиш, с каквото и да се занимаваш, трябва да влагаш всичко от себе си. Истината е, че през последните десет години работих здравата и трудът ми беше възнаграден. Положените усилия винаги ти се отплащат. Това не е клише.

Имам три племенници и един племенник. Знам какво е. Не мисля, че е компромис да имаш деца. Не мисля, че е компромис и да нямаш. Мисля, че това е просто по-различен избор.

Искам да правя това, което ми харесва, без значение дали и колко ми плащат за това. Другото няма смисъл. А и така животът е много по-хубав!

Бих целунала жаба, дори и да не ми обещава, че ще се превърне в красив принц. Просто обичам жабите!

Аз съм като всяка друга жена – имам гардероб, пълен с дрехи, но никога нямам какво да облека. Затова нося дънки.

Едно от най-големите изпитания за мен са тълпите. Трябва да ходя с наведена глава и да отбягвам погледите на хората. А така ми се иска да вдигна очи и да започна да се усмихвам на всички!

Много е важно да имаш приятел, който ти пази гърба.

Огромен фен съм на Джулия Робъртс. Какво щеше да представлява женския свят без нея?

Не знаеш какво е да купонясваш, докато не си купонясвал на изгрев слънце в компанията на будистки монаси и при пълно мълчание.

Ако искате да ме измъчвате, затворете ме в една стая, вържете ме на стол и ми пуснете Марая Кери.

Една от любимите ми поговорки е „Болката е слабост, която напуска тялото ти.“

Аз лично с нетърпение чакам да остарея. Страшно се разбирам с възрастните хора, по-добре дори, отколкото с младите. Интересна ми е тяхната визия за живота, мъдростта, която са натрупали.

с Джулия Робъртс

с Том Круз

с Пенелопе Круз