.
Уорън Бъфет е американски инвеститор, бизнесмен и филантроп.
Считан е за най-великия инвеститор в историята на модерните финансови пазари.
Богатството му се оценява на около 73,5 милиарда щатски долара (към декември 2014 г.)
На 5 март 2008 г. списание „Форбс“ го класира като най-богатият човек на света.
Често студентите се обръщат с въпроси към него, за да попият мъдрост. По време на тези срещи, той обича да разиграва една игра с тях.
Бъфет моли всеки да избере един от колегите си, но не кой да е, а този, който биха избрали, ако можеше да получават 10% от дохода му до края на живота си.
Милиардерът моли младежите да помислят добре и след това да обяснят защо са избрали точно този човек. Бъфет се интересува:
Кого ще изберете? Този, който може да рита най-добре топка. Или този с най-добрите оценки? Кои качества играят най-важната роля в избора ви?
След това променя правилата на играта, питайки кой има най-малките възможности да постигне успех и защо.
След това моли всеки студент да вземе един лист и да запише на него всички положителни и отрицателни качества, които може да притежава един човек – положителните отляво, отрицателните отдясно – и да ги подредят по важност.
В крайна сметка винаги се оказва, че най-полезните човешки качества, избрани от студентите, нямат нищо общо с коефициента на интелигентност, оценките или, да речем, семейните връзки.
Хората като правило, избират качествата като щедрост, доброта и почтеност.
След това Бъфет ги пита кои от положителните качества им липсват и от кои от отрицателните не могат да се избавят.
Наличието или отсъствието на тези качества в едно или друго лице зависи от съзнателния му избор. Човек сам решава да бъде или да не бъде щедър, да се опитва да достигне успехи ли не, да е обидчив или да умее да прощава, да завижда или да се радва за другите.
В крайна сметка всичко се оказва много просто. Трябва да се опитате да култивирате качествата от лявата страна на списъка и да се отървете от функциите от дясната му част. Бъфет казва:
Като правило трябва да търсите само три качества в човек – интелект, енергия и почтеност. Но ако третото липсва, първите две нямат значение.
Това, което Бъфет се опитва да обясни на студентите е:
Всички вие тук имате достатъчно интелект и енергия. Иначе нямаше да сте тук. Но почтеността…. Дали я имате – зависи само и единствено от вас. Това не е вродено качество и няма да го научите в училище.
Ти и само ти решаваш дали да си нечестен, егоистичен, завистлив, коварен, интригант – такъв, от който другите странят. Изборът е твой. Някои хора си мислят, че като обръщат внимание на другите, като демонстрират привързаност, се лишават от индивидуалността си. Но се заблуждават. Точно обратното е.