.
С неговата смърт българската рок музика завинаги загуби един от най-великите си творци.
Георги Минчев беше сърцето на рока в България през дългите години на комунистическа цензура, а след промените от 1989 г. застана начело на трезвомислещата българска интелигенция и се отдаде на “свободната българска култура”.
Никога не съм искал да пробивам ей така – с главата напред. Аз съм на принципа „Отмини простака с презрение.“
Най-много мразя ПРОСТА жена!
Живях си живота така, както малко хора у нас са успявали да го живеят. И ядох, и пих, и по жени ходих, даже успях и да попея!
Никога не съм си мислил, че създавам история! Това недейте да го забравяте никога! Никога не съм си въобразявал, че ще ме пишат в енциклопедии и не съм го правил заради това. Просто – кеф ми е да си пея!
Аз съм най-обикновен мъж. Изобщо не съм сваляч – това е една роля, която съм си измислил и продължавам да играя. Всъщност – доста срамежлив съм! Видя ли жена, в повечето случаи се изприщвам или поне се изчервявам. Спомням си Радио София през 1994 г., точно след появяването на песента „Сам на бара“, в която се пее „…ех, мама му стара…“. Обади се някаква възрастна жена да протестира защо съм „псувал“! Тя, горката, не беше чула все още „Уикеда“! Да не говорим пък за „Хиподил“, които съществуваха от няколко години и хич не си поплюваха. Аз все пак нещо отговорих, но вече съм забравил какво.
Аз съм доста широко скроен човек, абсолютно свободомислещ.
Аз съм просто един „търсещ“ ерген, който за съжаление не е срещнал сродна душа. А докато срещна, съм си „Сам на бара“.