.

България е страна с богата история, но не и с богата тенис традиция. Именно в България, сред китните планини и златните пясъци, се ражда Григор Димитров – момче, предопределено да преобрази тенис картата на света.

Още от малък Григор е пленен от магията на жълтата топка. Тренира упорито, ден след ден, под зоркия поглед на баща си – бивш тенисист, решен да изведе сина си до върха. Талантът на Григор е безспорен, волята му – желязна.

Пътят му е осеян с препятствия. Контузии, съмнения, критики – сякаш целият свят е решен да го сломи. Но Григор е боец. Той се изправя, отново и отново, по-силен и по-уверен от всякога.

И ето, чудото се случва. Григор печели титла след титла, покорява върхове, за които никой българин не е и мечтал. US Open Masters 1000, ATP Finals, класиране в Топ 3 на световната ранглиста – Григор Димитров е истинска сензация.

През 2014 г. за първи път се изкачва в Топ 10 на най-добрите тенисисти в света. През 2017 г., след като печели титлата на заключителния финален турнир на ATP, достига до своето върхово постижение – 3-то място на сингъл в световната ранглиста и остава на тази позиция 10 последователни седмици.

В периода юли 2014 г. – ноември 2018 г. Григор Димитров е общо 81 седмици сред най-добрите десет тенисисти в света, от които 63 последователни (21 август 2017 г. – 4 ноември 2018 г.).

От 1 април 2024 г. отново е в Топ 10 на световната ранглиста на най-добрите тенисисти в света.

Но той не е просто шампион. Той е художник на корта, магьосник с ракета в ръка. Неговата игра е танц, симфония от елегантни удари, невероятни отигравания и завладяваща емоция.

Григор Димитров е вдъхновение за поколения българи. Той им показва, че мечтите, колкото и да са смели, могат да се сбъднат. Той им показва, че упоритата работа, постоянството и вярата в себе си са ключът към успеха.

Но най-вече, Григор Димитров ни кара да се гордеем. Гордеем се с неговия талант, с неговата воля, с неговите постижения. Гордеем се, че е българин.

Григор Димитров е не просто тенисист. Той е символ на България, на нейния дух, на нейната воля за победа.

Има един безценен урок от майка ми, който помня от дете. Тя винаги ми казваше: „Преди да бъдеш велик шампион, не забравяй да бъдеш добър човек“. Това са думи, които постоянно са в главата ми. И никога не бих могъл да пренебрегна и забравя.

Днес, осъзнавам, че споделям с родителите си много повече, отколкото преди години. Те усещат винаги, когато имам нужда да бъдат до мен. И има нещо много специално в това да кажа: „Искам да сте с мен“. В забързания ритъм на дните ми, в моментите, в които е най-тежко, когато сме заедно, тогава и дните стават някак по-красиви.

Кортът е едно от най-самотните места. Когато има негативни моменти, просто трябва да ги приемем. Колкото повече опитваш да се бориш с тях, забързваш своето мислене, реакциите ти стават по-различни.

Баща ми от дете ме е научил, че на корта има само един победител, а ние сме много в Тура, това означава, че в повечето време останалите са губещи. Не може всички да сме вечно победители. Не искам да се защитавам и да отговарям. Не е моя работа. Моята работа е на корта.

Осъзнах какво означава за мен тази подкрепа, с българските знамена по трибуните, някъде около 2015 г. И от тогава, това чувство не ме е пускало нито за миг. Безценно е. Аз съм българин и колкото пъти побеждавам, побеждава и България. Ядосвам се, когато губя, защото губи България, губят и родителите ми.

Знам само, че нещото, с което винаги съм бил горд, не са постиженията. Горд съм, че никога не се предадох, че, не се предавам. Не се предадох и в моментите, в които исках да се предам. Имал съм моменти, в които може би не исках и да продължа. Може би не издържах. Никой не ги знае тези моменти. Но намерих сили да продължа.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Малцина измежду нас имат щастието да познават себе си – АНДРЕ АГАСИ