.
Представете си Ню Йорк през 30-те години на миналия век, време на икономическа депресия и социални вълнения. Там, сред небостъргачите и жълтите таксита, се ражда Ъруин Шоу – бъдещ литературен гигант.
Още от малък Ъруин е пленен от историите. Той поглъща книги като гъба, жаден за знания и приключения. Тази страст го отвежда до журналистиката, където шеговито го наричат „момчето с пишещата машина“.
Но истинското му призвание е в романите. С остри пера и безпощадна честност, Шоу разголва душата на Америка. Неговите герои не са идеализирани супергерои, а обикновени хора, борещи се с демоните си на фона на бурния 20-ти век.
Във всичките си така обичани от българските читатели романи като „Богат, беден“, „Вечер във Византия“ и „Младите лъвове“, „Хляб по водите“ Шоу разкрива по деликатен и ненатрапчив начин кое е наистина важното в живота и защо парите не могат да донесат трайно и истинско щастие.
Неговите истории са смели, провокативни и болезнено честни, огледало на обществото, в което живее.
Но освен майстор на реализма, Шоу е и майстор на хумора. Неговите разкази са изпълнени с остроумие и ирония, които ни карат да се смеем, докато ни карат да се замисляме.
През годините Ъруин Шоу печели множество престижни награди, включително Националната книжна награда на САЩ. Неговите произведения са преведени на десетки езици и са адаптирани за филми и пиеси.
Но най-важното е, че книгите на Шоу докосват сърцата на читателите по целия свят. Те ни карат да се смеем, да плачем, да се гневим, да се влюбваме – да живеем с героите му, да преживяваме техните истории.
Ъруин Шоу е не просто писател. Той е разказвач, визионер, будител на съвести. Неговото наследство е живо и до днес, в страниците на неговите безсмъртни произведения.
Неуспешният брак насърчава цветистата реторика.
При някои хора, както е видно, здравият разум е не повече, отколкото при конете.
Можете да живеете цял живот и никога да не се научите да дишате.
След тридесет и пет се налага да избираш между лице и фигура.
Може би красотата е най-доброто нещо в света. Тя е половин успех.
Любовта е петият конник на Апокалипсиса.
Патриотизмът съществува само за хора с големи семейства.
Не можем да служим за вечна броня на нашите деца. Можем да бъдем само подкрепа.
Да учиш детето си, че всичко е позволено, означава да го осъдиш на жестоко разочарование.
Парите дават свободата да бъдеш самият себе си. Беднякът е подобен на мишка, лутаща се в лабиринт.
Задълженията никога не свършват. Това е основната им функция.
Аз също гледам с песимизъм върху развитието на ситуацията на земята. И с егоистичен оптимизъм – на собственото си съществуване.
Законите за данъчно облагане са способни да превърнат смърта на човек в истински кошмар за неговите близки.
Добрият човек е трудно да разбере лошия. Слабите дразнят силните.
Любовта трябва да бъде романтична. В противен случай е по-добре да ходиш в спортната зала.
Именно нашето несъвършенство, нашите недостатъци ни привличат един към друг.
Никое приятелство не може да се счита за пълноценно, докато приятеля не се обърне към вас за помощ в труден момент.
Никой не измерва болката си в обективни единици и хиляди смъртни случаи на друг континент няма да надвишат собственият ви зъбобол.
Не бъди по-голям идиот, отколкото Бог те е създал…
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Там, където няма уважение, няма и любов – ЕМИЛ ЗОЛА