.
Какво е означавал за Дамян Дамянов великия писател Гео Милев:
ГЕО МИЛЕВ
Какъв ли ужас е да бъдеш изгорен жив?
И въпреки това да благославяш човека, който е открил огъня!
Да бъдеш удушен с някаква ръждива тел през гърлото и да вярваш в силата на въздуха!
Да вярваш в идването на власт на мечтите си, на идеята, за която гориш!
И да крещиш от пламъците:
Всичко писано от философи, поети
ще се сбъдне!
Без бог! Без господар!
Септември ще бъде май!
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход —
нагоре! нагоре!
Земята ще бъде рай —
ще бъде!
… И то когато земята е ад! Пъкъл! Не е ли това един български нововековен Галилей?
Някога исках да имам коса като неговата — да пада над дясното ми око.
Не знаех, че този романтичен кичур всъщност е трагичен — крие едното око, което го няма, което е стъклено…
Сега, макар и да плешивея от ден на ден, не искам перчема му.
Искам само неговото единствено око, за да мога да гледам напред в годините…
Защото той само с едно око видя бъдещето …
Какво ли бих видял аз, ако имах това око?
Сигурно — невероятно красиви неща, неизказани и немечтани неща, чудесни като в приказка!
А в дъното им, най-отзад — един едноок човек, хиляди хора с очи и без очи, които горят живи. Като факли.
За да стане по-светло на тая тъмна и дълго ослепявана грешна земя …
