.
Понякога в живота ни се случват нещастия, които не можем да избегнем. Едва когато ги преодолеем, разбираме защо са се появили в живота ни.
Има нещо още по-лошо от това да вървиш самотен и нещастен и то е да си с някого и да го караш да се чувства така, сякаш той е без каквото и да било значение за твоя живот.
Любовта никога не носи, а и никога не е носила щастие. Тъкмо обратното, свързана е с тъга, прилича на бойно поле, представлява много безсънни нощи, в които си задаваме въпроса дали постъпваме правилно. Истинската любов е екстаз и агония.
Любовта може да се приеме като доброволно робство, но по-точно свободата съществува само когато има любов, а истинската свобода е да имаш най-важното на света без да го притежаваш.
Истинската любов позволява всеки да следва собствения си път със съзнанието, че това не го отдалечава от другия.
Напоследък много хора се отказаха да живеят. Не се отегчават, не плачат, просто стоят в очакване да мине времето. Те не приеха предизвикателството на живота и животът повече не им отправя предизвикателства. Ти рискуваш да станеш като тях, съпротивлявай се, посрещни смело това, което ти поднася животът, не се отказвай!
Ставаш свободен в момента, в който преставаш да търсиш извън себе си някой, който да ти реши проблемите.
Животът ни е постоянно пътуване, от раждането до смъртта. Редуват се различни гледки, хората се сменят, нуждите се преобразуват, но влакът продължава напред. Животът е влак, а не гара!
Най-добрият начин да опознаеш и да унищожиш врага си е да се престориш, че си му приятел.
Човешкият мозък е невероятен – забравяме миризмите, докато не ги усетим отново. Заличаваме нечий глас от паметта си, докато не го чуем пак. Дори емоциите изглеждат завинаги погребани, докато някой ден не се върнем на същото място и не ги събудим отново.
Достатъчно е да внимаваш. Уроците сами идват при теб, когато си готов, и ако забелязваш знаците, винаги ще научаваш това, което ти е необходимо, за да направиш следващата стъпка.
Радвай се на всеки миг, за да не се разкайваш после и да не изпитваш усещането, че си пропилял младостта си. За всяка възраст в живота на човека Господ е отредил някакво безпокойство!
Човек се сблъсква с два основни проблема: първият е да разбере кога да започне, а вторият – кога да спре.
Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа.
Достойнството на човек не се мери по обкръжаващите го хора, когато е на върха на успеха, а по способността да не забравя чия е ръката, която му е била протегната, когато е имал нужда от това.
Бог е всичко, което съществува под слънцето – както гръмотевицата, която разрушава къщата, така и ръката на човека, който я построява отново.
Не харчете парите си за вещи, харчете ги за приключения. Какво значение има, че кецовете ви са на 2 години, ако с тях се разхождате в Париж.
Смели са онези, които вземат решенията си със страх, които, задавайки си въпроса дали постъпват правилно или грешно, страдат от всичко, което правят. Но въпреки това действат. Действат, защото вярват в чудеса! Който се опитва да притежава едно цвете, ще види как красотата му увяхва. Но който просто съзерцава цветето в полето, ще го има завинаги! Защото то ще е свързано със залеза, с мириса на мокра пръст и с облаците на хоризонта. Любовта е свобода!
Никой не може да притежава залез, който наблюдава, никой не може да притежава дъждовния следобед, когато дъжда бие в прозорците. Или мига, в който си се чувствал прекрасно, защото ти е било достатъчно да помълчиш с някого…, или вълшебния миг, в който вълните се разбиват в скалата. Никой не може да притежава най-красивите неща на земята. Но може да ги познава и обича!…
Животът е основният източник на вдъхновение за книгите на Паулу Коелю. Той се сблъсква със смъртта, преодолява лудостта, експериментира с наркотици, устоява на мъчения, занимава се с магия и алхимия, учи философия и религия, чете много, губи и възвръща вярата си, опознава болката и удоволствието от любовта и търси своето място в света.
Коелю вярва, че ние носим в себе си нужната сила да открием своето призвание.
Първият му роман, „Алхимикът“, е променил живота на милиони хора. Книгите на Паулу Коелю са преведени на 81 езика и са продадени в 225 милиона екземпляра по целия свят. Той е носител на 115 международни награди, а от 2007 г. е пратеник на мира на ООН.